Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

След много трудности и перипетии, аз и други близки ще поставим тази морена в памет на Ники, Иво, Сашо, Ивей, Пламен и Дечо на Прохода Петрохан. Това написа във Facebook Ралица Асенова - майката на Николай Златков.

ФОКУС публикува целия текст без редакторска намеса

Това е най-малкото, което тези изключителни хора заслужават да бъде направено в тяхна памет – след убийството им и особено след жестокото и садистично поругаване на имената им вече повече от два месеца. Липсва дори ден за траур, както и минута мълчание – вместо това има обиди и клевети от медии и социални мрежи вече два месеца.

Вчера трябваше да се излее основата за тази плоча и, разбира се, срещнахме трудности. Реших, че няма да изпадам в подробности за случилото се, а само ще изложа становището си защо поставяме тази паметна плоча там, където ще бъде.

Нямаме разрешително за това и не смятаме да искаме такова от никого. Просто защото на нас не ни се разрешава да се качим до хижата, която вече повече от два месеца е блокирана и достъпът до нея е невъзможен. Ние не можем да поставим тази плоча в имота на нашите убити близки там.

От друга страна, вече два месеца спрямо нас се извършват неправомерни действия по всякакъв начин. Нарушават се човешките ни права ежедневно – от кого ли не и от какви ли не официални лица. Затова смятам, че имаме пълното право да поставим плочата там, където решим.

Така или иначе, пътищата са осеяни с паметни плочи край пътя – на места, където хора са загинали в катастрофи. Ето защо ние ще я поставим край пътя на Прохода Петрохан, в посока към хижата.

Да, може би е малко по-голяма, но нека не забравяме, че тук става въпрос за шест убити души – един младеж на 22 години, моят син, и едно 15-годишно дете. Най-малкото, което тази държава и всички нейни институции ни дължат след нечовешкото поругаване на тяхната памет, е да ни оставят да поставим една 600-килограмова морена в тяхна памет.

6 убити – 600 кг – по 100 кг на човек.

За събралите се горе полицаи и журналисти аз лично нося да ги почерпя с любимия колбас на нашите момчета – суджук "Петрохан“, или както те го наричаха – "Пероханки“.