Почина варненският свещеник Любомир Попов. Роден е през 1950 г., ръкоположен е през 1978 г. от Варненския и Преславски митрополит Йосиф. От 1979 до края на 1988 г. е негов най-близък помощник и протосингел, а след това е протосингел и при Варненския и Великопреславски митрополит Кирил. До 2008 г. преподава в катедра "Богословие“ на Шуменския университет, където е хоноруван асистент. Бил е депутат във Великото народно събрание.

Служи в храм "Св. Атанасий“ от 1991 г. до 2003 г., когато след конфликт с митрополит Кирил е прогонен от храма и принуден да се раздели с енорията си. След като си тръгва от "Св. Атанасий“ заедно с голяма част от енориашите си, които го последват, отец Любомир Попов започва да служи в зала, пригодена за църква, където продължават да се стичат хора от всякакви среди и възрасти.

За него българския политолог Огнян Минчев пише: Духовен лидер, вдъхновен богослов, човек, който не направи компромис със своята съвест и със своята мисия. Неговите енориаши във Варна го следваха навсякъде, където той трябваше да отиде - прогонван от църква в църква, чак до салона на бившето кино "Корабостроител", където бе принуден да служи след отстраняването му . Официалният клир не се помиряваше нито с неговата популярност като духовник, нито с неговата безкомпромисност в служението му. Отлъчиха го, но не успяха да спрат потока от вярващи хора, припознали го като техния свещеник и пастир. Беше страдалец и смирен човек. Благодарен съм за това, че имах благословията да общувам с него! Бог да го прости!