В Кюстендил беше отдаден почетен караул по повод 126 години от смъртта на легендарния Ильо войвода, предаде репортер на "Фокус“. Инициативата беше на Дружество "Традиция“, клон – Кюстендил. Почетният караул беше даден на гроба на легендарния воевода, намиращ се в централния траурен парк на Кюстендил. Присъстваха членове на дружеството, на читалище "Генерал Владимир Заимов“ и на Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР).

Пред гроба на Дядо Ильо беше произнесено слово. Най-младият участник в клуб "Традиция“ – Кюстендил и единствена жена в него Десислава Владимирова разказа повече за живота и делото на воеводата. Десислава е възпитаник на Професионалната гимназия по икономика и мениджмънт "Йордан Захариев“ – Кюстендил. 

126 години стават днес според историческите източници от смъртта на легендарния Ильо войвода - български хайдутин и революционер. Често е определян и като "последния хайдутин“. Дядо Ильо Малешевски или Ильо Воевода, както също е известен, е роден през 1805 в Берово, Османската империя, но земният му път завършва на 17 април 1898 година в Кюстендил. Историята го помни като хайдутин, но също и като участник в Българската легия и Сръбско-турската война, както и в Руско-турската война (1877 – 1878) и освобождение на Кюстендил.

След подписването на Берлинския договор (1878), според който Царевоселско и Малешевско остават под турска власт, Ильо войвода със семейството си се установява на постоянно местожителство в Кюстендил. Построява къща на Стамбол капия. Не престава да се интересува и работи за свободата на поробена Македония.

През 1978 година Ильо войвода е удостоен със званието "почетен гражданин на Кюстендил“.

През 1934 година в града по проект на арх. Лозенски е поставен бюст паметник, а през 1978 година и паметник на Ильо Войвода. Бюст-паметник на войводата има и в Благоевград. Къщата на Ильо войвода в Кюстендил е реставрирана и адаптирана като музей. Тя се намира на ул. “Цар Освободител“, в източната част на града. Построена е през 70-те години на XIX век.

Реставрирана е през 1979 – 1980 година и официално открита като музей през месец януари 1981 година. В нея е уредена експозиция на тема "Националноосвободителните борби на населението от Кюстендилския край“.