Пламен Райчев е роден на 24 февруари 1971 г. в Лъки. Икономист, строителен инженер. Бил е два мандата заместник-кмет по общинска собственост, строителство, европейски програми, екология и инвестиции в община Лъки, а между мандатите – председател на Общински съвет – Лъки. До 2019 г. е директор на Областно пътно управление – Пловдив. В мандат 2019 – 2023 г. е зам.-кмет на Община Пловдив с ресор "Строителство и инвестиции“.

- Инж. Райчев, темата за мантинелите на участъка от Околовръстното шосе, който беше ремонтиран във вашия мандат, отново е на дневен ред. За 5 години има 9 жертви, за съжаление.

- Вижте, като човек който дълги години е трупал опит и продължавам чисто професионално да се занимавам с пътно строителство без да твърдя, че моето мнение е най-правилното мога да кажа следното.

Монтирането на ограничителни пътни системи (мантинели) е задължително по всички пътища без оглед на тяхната класификация там, където е необходимо. Те спасяват човешки животи.

Случаят с монтираните мантинели на югозападната част от Околовръстното на Пловдив обаче е по-особен. Силно натоварено, извън всякакви норми за този трафик, силно индустриализирана зона, ЖП прелез, ЖП надлез, мост над р. Марица, две големи кръгови кръстовища, четири четириклонни, два светофара, отводнителен канал, пътен възел на Пещерско шосе и всичкото това на около 14 км разстояние, повече от 100 входове и изходи от индустриални предприятия. Няма аналог в България това трасе. При тези условия и този трафик всяко решение което е с временен характер е грешно и живото застрашаващо за пътуващите.

Моето лично мнение е, че поставянето на тези мантинели по основното трасе, извън съоръженията разбира се, е временно и много погрешно. Това води до честите инциденти и, за огромно съжаление, вече с все повече жертви.

- Както се вижда добре познавате трасето?

- Да. Все пак аз бях Директор на ОПУ Пловдив и по онова време преди 6-7 години с тогавашния областен управител Здравко Димитров започнахме първите идейни разработки за новото трасе.

- По онова време се изгради и "градската магистрала“ между Асеновград и Пловдив и Вие и Зико бяхте главните действащи лица?

- Точно така, радвам се, че си спомняте. Този път може да се използва като добър пример и модел от всеки нов управник . Още тогава ние направихме и първите крачки по удвояването на трасето и на двете части на околовръстното на Пловдив. И в източна посока, което сега май започна вече да се изгражда, и в западна посока. За съжаление, от тогава до сега не виждам кой знае какво да се е случило.

- Всички казват, че нищо не зависи от Областния управител или от Пловдив и всичко е в ръцете на АПИ и МРРБ?

- Ами това е и така, и не е така. Още тогава ние със Здравко Димитров си написахме домашното. Той работеше по осигуряване на финансирането, аз по техническите въпроси. Парцеларни планове, отчуждителни процедури, безброй срещи с НКЖИ, Напоителни системи, КЦМ, общините Куклен, Родопи, Пловдив. Повече от 100 частни имоти се отчуждиха. Приеха се съответните решения на общински съвети. Срещи със собствениците по места и в Областна Управа.

Всяка сряда Зико беше на Министерски съвет. Безброй разговори с министри. Така се постига целта.

Иначе казано, преди да отиде Областният да иска пари от София, всичко това е необходимо да се направи тук.

- В крайна сметка какво е мнението ви като цяло за този път?

- Премахване на мантинелите със сигурност. Да, инцидентите няма да спрат, но поне няма да са фатални. Трафикът ще се разтовари малко, поради факта, че при леки инциденти ще има от къде да се заобикалят, защото сега всяка спукана гума по трасето или леко ударена броня предизвиква огромно задръстване.

По най-бързият начин да се хвърлят усилия да се построи югоизточния обход до кръстовището с Ягодово. Успоредно да се мисли да продължението му до магистрала "Тракия“ в тази посока, защото сега, и да бъде завършено, то е 3 км, ще забие на "Скобелева майка“ и трафикът ще стане невъзможен в посока община Раковски.

В западна посока първо да се удвои трасето от входа на АМ "Тракия“ до Пазарджишко шосе и поетапно да се продължи през мост на р. Марица и т.н.

Но преди това: парцеларни планове, отчуждителни процедури. Не само на основното трасе, което го прави АПИ, но и на локалните платна, което е ангажимент на местните органи на самоуправлението.