Летният фестивал "Опера на площада“ все пак ще се състои тази година. По-малко от седмица след като от Софийската опера и балет обявиха, че традиционното събитие се отменя заради неприетия държавен бюджет и свързаната с него липса на финансиране, решение все пак беше намерено.

Под откритото небе на емблематичния площад пред Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски“ за поредна година фестивалът ще събере своята публика за едно от най-очакваните културни събития на лятото.

Между 9 юли и 9 август в програмата са включени 13 представления, сред които "Селска чест“, "Палячи“, "Клетниците“, "Рилският пустинник“, мюзикълът "Mamma Mia!“ и операта "Турандот“.

"Операта на открито е феномен, който съчетава театъра, музиката и природата. Именно това е най-интересното – въздействието върху сетивата на съвременния зрител. Представлението се ражда в естествена среда – необичайно място за оперно изкуство", каза прочутият в Европа оперен режисьор, директорът на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов в предаването "България, Европа и светът на фокус" с водещ Цоня Събчева по Радио ФОКУС.

"Още през 1985 година, когато ми предложиха да поставя "Ивайло“ на Историческия хълм Царевец, а година по-късно и "Цар Калоян“, тогава ми хрумна да нарека това място "Сцена на вековете“. Защото подобен жанр на открито дава възможност на публиката не само да посети едно историческо място, но и да преживее опера в необичайна и въздействаща среда. По същия начин се роди и фестивалът "Опера на върховете“ в Белоградчик – деветгодишно приключение на Софийската опера сред Белоградчишките скали. След това дойдоха спектаклите в Цари Мали град, на крепостта в Хисаря и на Ловешката крепост", разказва той.

По думите му "Опера на площада“ е запазена марка. 

"Бих я нарекъл фестивалът на фестивалите на Софийската опера. Началото беше поставено през 1997 година на тогавашния мавзолей на площад "Батенберг“ с постановките на "Аида“, "Цар Калоян“, "Княз Игор“ и други. Днес площадът пред храм-паметника "Св. Александър Невски“ е един истински исторически феномен. Това място докосва софиянци по един нов и въздействащ начин. Когато съчетаеш природата, историческата среда, музиката и театъра, се раждат спектакли, които са наистина уникални", каза още той. 

Той коментира и темата за финансиренето на изкуството.

"В Америка всички знаем, че изкуството се финансира предимно от частни спонсори, компании и хора, които са истински благодетели. Аз обаче не виждам достатъчно благодетели в политическите среди, които да мислят как да се стимулира изкуството и да бъде развивано и надграждано, така че да се превърне в устойчива традиция. Защото как ще бъде гарантирана идентичността на една нация, ако тя не развива и не обогатява своето културно наследство? И тук не говоря само за наследството от руини, история и паметници, а за съвременното изкуство, което един ден също ще се превърне в памет и наследство за бъдещите поколения“, каза режисьорът.

Повече чуйте аудио файла.