Едни от най-смъртоносните оръжия през Средновековието са били пиките и рапирите. Това разказа за Радио "Фокус“ – Варна Пенко Цанков, основател на основател на работилница за исторически реконструкции и възстановки "ТЕХНИТАР“.  Цанков разказа, че от 2016-та година, по инициатива на големият му син са започнали да участват в различни фестивали, на които са показвали средновековни оръжия, вещи от бита и интересни за публиката неща и които реално са присъствали в живота на хората отпреди векове.

"Оказа се, че това е един много добър начин за запълване на свободното време, а така също и уменията, които придобиваме, докато изработваме всички тези вещи – развиват ума и сръчността ни. С времето научихме много за свойствата на металите, за тяхната обработка и употребата им в Средновековието“, обясни специалистът. Той посочи, че в работилницата се изработват реплики и прототипи на оръжия от праисторическо време до Възраждането, без огнестрелни оръжия. Методиката на изработката им е почти идентична, с тази която са използвали преди стотици години, а целта е да се създаде оръжие или вещи от бита, каквито са ползвали нашите прароднини от миналото.

Що се отнася за най-опасните оръдия от Средновековието Пенко Цаков заяви, че това е доста спорен въпрос, защото няма оръжие, което да се нарече безопасно.

"Зависи от тактиката, от битката, от условията, в които се използват тези оръжия. Да не говорим, че освен оръжия, успоредно с това са се произвеждат и защитни облекла, отбранителни оръдия, които да предпазят войните от оръжията.  Това е принудило майсторите и ателиетата да развиват в различни посоки оръжията. Като цяло те са се развивали от дебалансиран към балансиран тип, от по-леки за много и бързи удари към по-дълги и масивни оръдия.

И това е логично, защото по-дългото оръдие удължава зоната за въздействие и контрол, а по-масивните оръжия са започнали да посичат масивните доспехи. И оттам, с увеличаване дебелината на масивните доспехи се е наложило да започне производството на рапири и пики и по-тесни бойни чукове, които са нанасяли такива поражения, каквито прорезните оръжия не са можели да нанесат“, обясни Пенко Цанков. Той разясни, че най-слабото място на войниците са били крайниците. С един удар в мускула  или сухожилието - войникът буквално е излизал извън строя и независимо неговото бойно облекло той е бил открит за враговете си.

"Един удар в крака и той буквално се е превръщал в камък, става неконтролируем. И само един такъв удар да се нанесе в битката, човекът е нямал полезен ход и е ставал директно жертва. Интересно е да се отбележи, че може би 80% от загиналите в битка са имали рани в долната част на крайниците . Именно затова добрите войни са били обучавани да търсят пролуките в бойното облекло, за да могат да нанасят фатален удар на противниците си“, разказа специалистът. Високата ефективност на този вид оръжия е и причината те да бъдат използвани чак до ренесанса. С навлизането на огнестрелните оръжия, бавно, но сигурно -  този вид въоръжение започва да бъде оттегляно, защото куршумите са успявали да преодоляват защитата на войниците. Освен това, самото въоръжение е тежало много, а в горещите дни температурата вътре се е повишавала и войните са изпитвали сериозни затруднения.

"И все пак – пиките, рапирите, бойните чукове са едни от последните хладни оръжия, които са били ползвани в битките. Чел съм дори, че през Втората световна война са били ползвани на  различни места. Разбира се, срещу танкове и огнестрелни оръжия не са давали сериозни резултати, но все пак хората са ги използвали. Факт е и че срещу стрелци с бавнозареждащи пушки – лъковете са давали много добри резултати. Да не говорим, че и самите стрелци на лъкове са минавали невероятно тежко обучение, което е имало за цел да дестабилизират щитовете и бойниците  да намерят пролука, за да атакуват противника. Освен това минават близо 200 години преди огнестрелното оръжие да смени лъковете. Освен това и самите пушки са били много скъпи и не всеки е можел да си позволи лукса да ги притежава в армията си.

Но истината е, че нищо не свършва ей така, от днес за утре. Още от бронзовата епоха сме свидетели как кремъчните остриета са ползвани допреди 50-60 години още в бита“, каза още Цанков.

Днес в двора на Археологическия музей във Варна беше открит Варненски средновековен фестивал "Балканите през средновековието“.

В продължение на три дни варненци и гости на морската столица ще могат да се потопят в уникална атмосфера на отминалите векове.

Посетителите ще имат възможност да видят как от парче метал може да се роди връх на стрела, от куп глина - изящен съд, от ремък кожа - красив колан. Усетете тръпката от битката с бойните ни демонстрации, където войни от средновековието ще премерят сили метал в метал.

Десислава ВАСИЛЕВА