Най-силната страна на Конституционния съд е, че не се подчинява на ритъма на момента. Това заяви категорично в словото си председателя на институцията Павлина Панова във Велико Търново. Днес старата столица е домакин на честванията по повод 35-годишнината от създаването на Конституционния съд на Република България, предаде кореспондент на ФОКУС. Тя допълни, че конституцията е акт на политическа смелост, който във времена на несигурност формулира принципи, които поставят България на сцената на Европейския конституционализъм.

"Търновската конституция съдържа ценностите и принципите на ограничената законодателна власт и правовата държавност, но не разполага с независим съдебен орган, който да следи за тяхното съблюдаване. Контролът е само политически“, разказа още Панова и припомни, че редица бележити български юристи поставят въпросът години наред.

"През 30-те години на миналия век се изработват проекти за нова конституция на страната.

Проектите представят нови идеи относно конституционния контрол. Липсата на съдебен конституционен контрол по никакъв начин не намалява стойността и значението на Търновската конституция в българската конституционна история. Тя отразява исторически етап“, каза още председателят на Конституционния съд.

Така се стига до 1991 година, когато е приета сега действащата Конституция на Република България.

"Тя не само прогласява върховенството на основния закон, но и го институционализира. Тя въвежда концентриран конституционен контрол и създава Конституционния съд като гарант за стабилността на конституционния ред в държавата. Това не е просто техническо допълнение в конституционното ни управление. Това е качествено ново развитие на българската държавност“, категорична бе Павлина Панова.

Допълни и, че в отминалите 35 години съдът не просто прилага Конституцията, а допринася за изграждането на конституционната култура на народа ни.

"Основният закон от 1991 година възстановява демократичните принципи на държавно устройство, утвърждава правовата държава и гарантира широк каталог от основни права и свободи, съобразени с съвременните европейски стандарти. Едно от най-съществените институционални решения на учредителната власт през 1991 година е създаването на Конституционния съд като самостоятелен орган за конституционен контрол. С това се въвежда моделът на концентрирано конституционно правосъдие, при който специализирана институция е натоварена с задачата да гарантира върховенството на конституцията“, посочи още председателят на Конституционния съд.

Подчерта и, че най-силната страна на Конституционния съд е , че не подчинява на ритъма на момента.

"В европейски контекст тази задача придобива допълнително измерение. България участва в правен съюз, основа на общи ценности на конституционни и върховни юрисдикции, които чрез диалог и взаимно уважение важарт в пространството на споделената правна култура. Европейската интеграция не отменя националната конституция, тя предполага нейното зряло и аргументирано участие в по-широк правен ред“, каза още Павлина Панова.

Категорична бе и, че днес конституционните съдии имат отговорността да покажат, че доверието към тях е оправдано.

"147 години са достатъчно време, за да осъзнаем, че Конституцията не е просто исторически документ. Тя е жив текст, който изисква защита и развитие. 35 години са достатъчно време, за да се утвърди институцията на Конституционния съд като стабилен фактор в държавността.

Но нито една институция не може да бъде силна сама по себе си. Тя е силна чрез доверието, което обществото и гласува и чрез професионализма на хората, които я изграждат. Днес в тази зала можем да видим приемствеността от учените, които са поставили началото до конституционните съдии, които носят отговорност да пазят този ред. Нашата задача е да съчетаем и двете“, призова Панова и пожела на колегите си да продължат да отстояват Конституцията не просто като абстрактен символ, а като действаща мярка за власт.