15:57 / 13.08.2025
1599
Областният управител на Пловдив проф. Христина Янчева върна като незаконосъобразно решението на пловдивския общински съвет, с което улеснява и облекчава строителството в ниви, предава Plovdiv24.bg. Решение № 262, взето с протокол № 14 от 24.07.2025 г., беше одобрено с 29 гласа "за", 6 "против", 11 "въздържали се".
С решението се дава принципно предварително съгласие при извършване на процедури по промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди, да се провеждат процедури за промяна предназначението на полски пътища в "път с трайна настилка“, с цел осигуряване на "Транспортен достъп“ към съответния поземлен имот, като процедурите са за сметка на собственика (заинтересованото лице).
На официално запитване на Plovdiv24.bg от Областна администрация отговориха:
По отношение на Решение № 262, взето с Протокол № 14 от 24.07.2025 г. на Общински съвет – Пловдив е осъществен контрол за законосъобразност на основание чл. 32, ал. 2 от ЗА и чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА от страна на областния управител на област Пловдив. При осъществяване на контрола за законосъобразност на актовете на общинските съвети е констатирана незаконосъобразност на приетото решение.
Решението е прието с правни основания чл. 21, ал.1, т. 8, и ал. 2 и чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА; чл. 21, ал. 3 от ЗОЗЗ и чл. 5, ал. 1 от ЗУТ, както и въз основа на фактически мотиви, отразени в предложение с вх. № 25ХІ-308 от 16.07.2025 г. от съветници от ППГОС "БСП за БЪЛГАРИЯ“ в Общински съвет – Пловдив. Административният акт е приет при липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила за издаването му и противоречие с материалноправни разпоредби – основания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 1, т. 2 , т. 3 и т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Местният орган на самоуправление е излязъл извън пределите на материалната си компетентност, определена с нормите на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ и по този начин съществено е нарушил посочените специални нормативни актове, правните последици от които действия се изразяват в приемане на незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 146, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Следва да се посочи, че процедурата за промяна предназначението на земеделска земя, осъществена по реда на чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от ЗОЗЗ, както и изразяване на предварително съгласие по смисъла на чл. 29 от ЗОЗЗ и чл. 30 от ППЗОЗЗ от страна на общинския съвет, в качеството му на собственик на земеделски земни – общинска собственост, които са обект на въздействие, касае винаги конкретно индивидуализирани поземлени имоти, за всеки един случай поотделно, отчитайки по този начин спецификите на всяко едно инвестиционно намерение. Видно от фактическите мотиви на предложението от вносителите, липсват въобще индивидуализиращи признаци, както относно земеделските земи, предмет на изразеното "принципно предварително съгласие“, така и по отношение на физическите и юридически лица, заявили инвестиционни намерения пред административния орган, за да инициира последния процедура по промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди.
В тази връзка следва изрично да се подчертае, че съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОЗЗ земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели. Поради тази причина законодателят изрично е регламентирал, че промяната на предназначението на земеделските земи се допуска само по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени с този закон (чл. 2, ал. 3 от ЗОЗЗ). Този специален ред е разписан в чл. 29 от ЗОЗЗ, във връзка с §6а (Нов – ДВ, бр. 61 от 2015 г., изм., бр. 61 от 2016 г., в сила от 5.08.2016 г.) от ПЗР на ЗОЗЗ. Съгласно чл. 29, ал. 1 от с. з. процедурата се инициира само за земеделски земи от Общински поземлен фонд, като задължително за всеки конкретно индивидуализиран поземлен имот с трайно предназначение "земеделска земя“ местният орган на самоуправление следва да определи с решението си и срок на валидност на предварителното съгласие. Законовите ограничения относно промяна НТП на земеделските земи, които са пасища са лимитирани от императивните правни норми на §6а от ПЗР на ЗОЗЗ, чл. 25 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 78а от ППЗСПЗЗ. Последният правнорелевантен юридически факт изключва изцяло подобно правомощие на общинския съвет за изразяване на предварително принципно съгласие за промяна НТП на земеделска земя "пасище“ за неземеделски нужди, без да се спазят стриктно посочените по-горе императивни забрани.
Цитираните правни норми от ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ не предоставят правна възможност на местния орган на самоуправление да приеме принципно решение за всички случаи, при които е налице необходимост от провеждане на процедури за промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, като независимо от НТП и характера на собствеността, изразява принципно съгласие за осигуряване на транспортен достъп до частни имоти, когато при необходимост се променя предназначението на съществуващи на терен полски пътища – земеделска земя, в път с трайна настилка.
Обстоятелството, че формулираните в предложението на вносителите фактически мотиви не обосновават приложението на цитираните правни основания на решението предпоставя необоснованост на приетия административен акт. Последното съставлява съществено противоречие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а това от своя страна води и до нарушение на изискването за спазване на установената от закона форма на индивидуалния административен акт – самостоятелно основание за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. В този смисъл е константната съдебна практика на ВАС, изразена в ТР №16/31.03.1975 г., ОСГК на ВС; ТР №4 от 2004 г. на ОС на ВАС, ТР №1/18.04.2006 г. на ВАС.
Освен това приетото горепосочено решение има характер на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, тъй като отникъде не следва, че решението се отнася само за 30 броя залежали преписки, каквито са фактическите мотиви, няма и срок на действие на решението. Следователно се отнася до неограничен кръг правни субекти и е с еднократно действие спрямо всеки един потенциален инвеститор. Не са спазени разпоредбите на чл. 66 и следващите от АПК, касаещи уведомяването за откриването на производството по предстоящо издаване на общ административен акт, формите на участие на заинтересованите лица в производството и срока да осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от административния орган, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66 от АПК. Това представлява основание за оспорване на административния акт по чл. 146, т. 3 от АПК – съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Посочените правни основания – чл. 21, ал. 3 от ЗОЗЗ и чл. 5, ал. 1 от ЗУТ не кореспондират с формираното волеизявление по Решение № 262.
Видно от фактическите мотиви се аргументира приложение на чл. 30, ал. 3 от ППЗОЗЗ, която правна норма представлява допълнение на чл. 29, ал. 1 от ЗОЗЗ, където единствено се говори за изразяване на предварително съгласие и при това винаги относно конкретен недвижим имот и със срок на валидност на предварителното съгласие. Посочената от Общински съвет – Пловдив правна норма чл. 21 от ЗОЗЗ и по-специално ал. 3 касае процедурата за утвърждаване на площадка/трасе и ал. 3 препраща освен това към общия ред, регламентиран в ал. 1 – тази разпоредба не предвижда изразяване на принципно предварително съгласие, защото по този начин всъщност решението няма конкретен предмет и адресат – нито се знае кои са тези поземлени имоти на Община Пловдив с НТП "селски, горски, ведомствен път“, нито къде са ситуирани.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 103, ал. 2 от ЗУТ – ОУП определя преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана, а по силата на чл. 103, ал. 3 от ЗУТ – само с ПУП се определя конкретно предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана. Това означава, че процедура по чл. 21 от ЗОЗЗ за утвърждаване на трасе/площадка се извършва само, ако има влязъл в сила ПУП. Тогава се провеждат процедурите по промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди за осигуряване на "транспортен достъп“ до съответните имоти. Промяната на предназначението при необходимост на поземлените имоти или части от поземлени имоти, собственост на Община Пловдив, с НТП – селскостопански, горски, ведомствен път, в "път с трайна настилка“ се извършва само с ПУП, а не с ОУП.
От изложено по-горе е видно, че решението е прието и в противоречие с посочените материалноправни разпоредби, което е основание за оспорването му по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.
Предвид гореизложените фактически и правни съображения, с писмо изх. № АК-01-149#7/06.08.2025 г., Решение № 262, взето с Протокол № 14 от 24.07.2025 г. върнато от областния управител на област Пловдив по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА за ново обсъждане от Общински съвет – Пловдив.
