Областният управител на Русе с отличие за приноса си в насърчаването на патриотизма

Областният управител на Русе Драгомир Драганов получи поредно отличие за активния си принос към насърчаването на патриотизма. Късно вчера вечерта той бе удостоен с кристален плакет за оказаната в последната година и половина логистична и морална помощ в дейността на клуб "Родолюбие“ към Регионалния съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва /РСОСЗР/ в крайдунавския град.

Наградата идва на фона на организираните съвместни мероприятия по случай 140 години от победата в Сръбско-българската война. От областната администрация припомнят, че вчера под патронажа на Драганов се състоя възпоменателна церемония по полагане на венци и цветя пред паметника, издигнат в чест на Пети пехотен дунавски полк, намиращ се на площад "Александър Батенберг“.

"Това е победа, родена не само от оръжие, но от дух, обединение и непоколебимата воля на един млад народ да защити своето право да бъде единен и свободен. Това е войната, в която България доказа пред света, че силата не се измерва само в численост, нито в снаряжение, а в готовността да отстояваш своето достойнство. Сръбско-българската война беше изпитанието, което показа, че Съединението не е просто политически акт – то е решение на един народ да бъде господар на съдбата си“, заяви Драганов по време на провела се дискусия във Военния клуб с над 100 ученици от средни и основни училища в града. Събитието се реализира и с подкрепата на началника на Регионалното управление на образованието д-р Росица Георгиева. Специално внимание по време на форума бе отделено на русенци, допринесли за победата. Възникна и идея за възстановяване на паметника на капитан Марин Маринов, намиращ се в момента на гробищния парк в Чародейка.

"Кръглата маса с акцент към учащата младеж на Русе беше голямо предизвикателство, с което в клуб "Родолюбие“ се захванахме с ентусиазъм. Сама по себе си Сръбско–българската война е единствена в новата ни история, резултатът, от която дава еднозначен, категоричен и недвусмислен отговор на породилите я въпроси. Не само на прекия, свързан със Съединението, но и на натрупаните от няколко години съседки дрязги, действия и провокации. В учебниците преките въпроси по отношение на двата акта – Съединението и последвалата го война са къде по-добре, къде по-слабо, но отразени. Нашата цел бе да покажем не само величието на подвига, но да разчупим общата картина, която поражда един въоръжен конфликт. Затова подбрахме докладчици, които се характеризира и с конкретика, но излизат и извън рамките на бойното поле. Така представихме отражението в литературата чрез разказа на Живодар Душков "6.30 часа сутринта на 6 септември в Пловдив“, каза от своя страна председателят на клуб "Родолюбие“ към РСОСЗР – Русе майор о.з. Евгени Алексиев.

Чрез материала на д-р Надежда Цветкова, която е главен експерт в "Държавен архив“ – Русе бе показан на учениците пътят, по който могат да черпят достоверна и точна информация за изминали събития от нашата история. Заместник-директорът на Регионалния исторически музей в Русе и специалист по "Нова история“ Ренета Рошкева представи женското участие във войната. Акцентът бе поставен върху руската лекарка Леокадия Регутенко, която по време на Руско-турската война е лекар в полева болница край Русе. След това остава в града, завършва гинекология в Берн и практикува в Русе по време на Сръбско-българската война. Тя се оказва и единственият лекар в Русенската болница, като поема и 60 ранени, докарани с кораб от Видин, където са се сражавали русенските войски.

Освен това преподавателят по история в едно от най-големите училища в страната СУ "Васил Левски“ и председател на Регионален клон "Ангел Кънчев“ – Русе при Национално дружество "Традиция“ Мартин Календжиев представи малко известни факти за русенския принос в победата в Сръбско-българската война. Той акцентира специално и на ролята на поручик Панайот Дворянов – запасният офицер, благодарение на чиито решителни действия е била организирана и проведена брилянтно защитата на Белоградчик и съответно предотвратен опитът на сръбските войски да преминат през прохода Петрохан и да атакуват българските войски при Сливница. "Съединението не е акт само на един – двама човека, а на цялото население“, посочи Календжиев. Учителят по история от СУПНЕ "Фридрих Шилер“ Николай Чакъров разказа подробно за Съединението и Сръбско-българската война в българските учебници по история (80-те години на ХХ в. – 2021 г.)

Драганов връчи и поздравителни адреси на майор о.з. Евгени Алексиев и на председателя на РСОСЗР о.р. полковник Веселин Додев.