11:30 / 05.03.2026
1978
Област Велико Търново се нарежда сред регионите с най-високи енергийни разходи и най-много затруднени домакинства, които не могат да ги покриват. В топ 3, според изследване на WWF България и Института за икономически изследвания при Българската академия на науките /БАН/, са още София и Разград. В класацията влизат още Видин, Добрич, Плевен, Силистра и Сливен. Всичко това е събрано в Национална карта за енергийна уязвимост на домакинствата в България.
Онлайн платформата събира за пръв път на едно място официални данни от институциите не само за броя уязвими лица на национално ниво, а и за специфичните нужди на семействата по региони и области− по отношение на техните доходи, състоянието на сградите, в които живеят и необходимото им количество енергия за отопление и охлаждане според климатичните условия. Данните са от Националния статистически институт (НСИ) и Агенцията за социално подпомагане (АСП).
В допълнение на анализа на регионално и областно ниво, вече съществува и платформа с данни за енергийната бедност на ниво общини, както и Наръчник за общините за разработване на общински планове за енергиен преход на домакинства в енергийна бедност.
Изследването сочи още, че България е най-засегнатата от енергийна бедност държава в ЕС. По данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие около 1,8 млн. души у нас (около 30% от населението) са под линията на бедност. Това са приблизително 900 000 домакинства. За сравнение, на ниво ЕС около 11% от населението е засегнато от проблема. Въпреки тази статистика, България изостава в разработването на целенасочени и качествени политики. Един от най-съществените проблеми на Социалния план за климата (СПК) например е разпределянето на съществени средства за 100% финансиране за саниране на сгради, без оглед на социалния статус на семействата в тях. Така огромен публичен ресурс се насочва към хора, които не са непременно уязвими. Друг проблем е, че СПК разчита на изпълнение на мерки изцяло от институциите, на фона на недостатъчен административен капацитет. Това също повишава риска уязвими хора да останат без подкрепа.
Кое прави София, Разград и В. Търново най-уязвими?
Националната карта на енергийната уязвимост на домакинствата в България анализира нуждите на домакинствата на базата на общ индекс, базиран на три подиндекса и 11 показателя и съдържа детайлни графики и карти за:
социалната уязвимост (коефициент на безработица, дял на домакинствата с доход под линията на бедност и др.); енергийната бедност (дял на домакинствата в невъзможност да поддържат нормална температура в дома; дял на домакинствата в жилище с течащ покрив, с влага, с мухъл по стени, покрив или под, както и изпитващи затруднение с изплащането на сметките за комунални услуги); енергийните нужди (необходимо количество енергия за отопление/охлаждане спрямо климатичните условия, дял на домакинствата без мерки за енергийна ефективност и др.) В най-уязвимите области има най-много домакинства, уязвими и по трите подиндекса. Това увеличава риска те да бъдат силно засегнати от въвеждането на новата европейска схема за търговия с емисии (СТЕ 2), която от януари 2028 г. ще обхване сградния сектор и автомобилния транспорт. Чрез нея доставчиците на горива ще заплащат за емисиите на парникови газове, генерирани при изгарянето на газ, дърва, въглища, бензин и др., което вероятно ще доведе до поскъпване на горивата за отопление – а те са най-често използвани именно в тези региони.
