Няколкомесечно изследване на документи разкрива нови факти около историята на най-старото навигационно съоръжение у нас - морски фар Шабла, който е и най-източната точка на страната, предаде репортер на "Фокус". Цветан Сашев и д-р Боян Тотев от Регионален исторически музей (РИМ) - Добрич проучват документи от Централния османски архив в Истанбул. 

Най-ранните документи, показващи фарова конструкция в недобро състояние и излъчваща светлина от горенето на зехтин, са от 1756-а. Годината, в която започва изграждането на нова конструкция, е 1768-а. На един от листите в документа от 1768 г. е описан строежа на фара, в който участват жители на каварненското село Българево, което по думите на Цветан Сашев е доказателство за способностите на тези строители тогава. 

Документи от втората половина на XVIII в. показват, че към него момент фарът на Шабла се финансира от Истанбулската митница. Освен това макар и свързан с търговското корабоплаване, фарът на Шабла е бил военноморска инфраструктура на Османската империя. Все още остават неясни периоди от неговата история - през кърджалийските размирици по времето на султан Селим III, по времето на поредната руско-турска война (1828 - 1829), като 10 години по-късно и двата турски фара по Западното Черноморие (Шабла и Сулина) са описани като неработещи в една от френските навигации. 

Тези и още много други интересни и любопитни факти, включително за етимологията на името Шабла от антични времена, са поместени в излязлата от печат книжка "Четири века фар Шабла. Най-старият действащ фар на Черно море". Проектът е съвместен между Община Шабла и Регионален исторически музей - Добрич, финансира се от морската община. Автори на книжката са добричките историци д-р Боян Тотев и Цветан Сашев. Ще се разпространява в РИМ-Добрич и Зеления образователен център в Шабла, където вчера се състоя представянето на книгата и среща с един от авторите. Събитието съвпадна и с Деня на Шабла - 2 юни. 

Книжката е двуезична - на български и английски език, не е с голям обем, но съдържа нови и много интересни факти за историята на този морски фар по нашето крайбрежие, също и ценен снимков материал. "Тази малка книжка сме се постарали да бъде възможно най-съдържателна, най-синтезирана, без нищо излишно и повтаряне на факти", посочи Цветан Сашев и допълни, че стремежът е бил печатното издание да бъде и четивно, за по-широк кръг от аудитория, като се засягат и различни подтеми. Има легенди за морския фар, които са немалко, разказ за земетресението от 1901 г. и т.н.

Документи, които се публикуват за първи път в изданието, придават нов нюанс и образ на съоръжението, отбеляза историкът. Представят се факти от документи от 1756 г., от 1768 г., от 1855 г. и документ от 1940 г. Те представляват "своеобразен гръбнак" на изследването, по думите на специалиста. Цветан Сашев допълни, че в продължение на много години е битувала заблудата, че фарът е открит през 1856 г. Този факт обаче не е верен и в книжката историците доказват това. Документите показват, че всъщност морският фар съществува в рамките не 4 века. 

Сред проучените документи е такъв от месец август 1940 г. от преговорите в румънския град Крайова, свързани с възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България. По думите на Цветан Сашев, по време на тези триседмични преговори се засягат много теми от делегациите на двете съседни страни като повечето въпроси са обект на спорове. Морският фар на Шабла е една от тези теми. Съоръжението е част от отбранителната система на региона. Освен това румънците имат различни претенции за този тип съоръжения. Но в крайна сметка, както отбеляза историкът, българските желания са удовлетворени. Представеният в книжката документ разкрива, че и в този исторически период фарът има стратегическо значение. 

На срещата в Зеления образователен център бяха граждани, любители на историята, научни специалисти, директорът на РИМ - Добрич Добри Добрев, също кметът на Шабла Мариян Жечев, който подкрепя начинанието за проучванията и създаването на книжката, която допълва картината на историята на една от емблемите на Приморска Добруджа. Два пъти в годината фар Шабла може да бъде посетен от граждани в Дни на отворените врати. Изкачване по витата стълба в осмоъгълната кула дава поглед и отвътре, а за мнозина преживяването е неповторимо. 

На срещата не успя да присъства другият автор - д-р Боян Тотев, научен ръководител на археологическа експедиция Карон Лимен/Кария/Карея, който участва в международни научни форуми, експедиции, проучващи античната Кария, както и в почистването и документирането на вече разкрити гробни съоръжения в местността Яйлата. Само преди седмица д-р Тотев участва в международна конференция в Будапеща под надслов Water divides, water connects. Там са представени резултатите от проучванията на двата обекта в Приморска Добруджа. Обсъдена е и възможността за провеждане на втори етап на конференцията под наслов Sea divides, sea connects с домакини Регионален исторически музей - Добрич и град Шабла.

Жулиета НИКОЛОВА