Една от най-емблематичните сгради в Кюстендил – Емфиеджиевата къща, издигната още през далечната 1874 година, е на прага на цялостно възраждане. Началото на дългоочаквания ремонт и модернизация бе официално поставено в двора на възрожденската къща, където бяха представени дейностите по трансграничен проект, финансиран по програмата INTERREG VI-A IPA България – Северна Македония 2021–2027, предаде репортер на "Фокус“.

Сградата, разположена в централната част на старата кюстендилска махала "Лозенец“, ще премине през пълно вътрешно обновление – от реставрация и консервация, до внедряване на съвременни технологии и създаване на нови експозиционни пространства, които ще съчетават история и иновации. В продължение на години къщата приютяваше музейната експозиция "Градски бит и култура на населението в Кюстендил от края на XIX и началото на XX век“, но сега предстои да се превърне в изцяло обновено културно средище, в крак със съвременните изисквания за туризъм и образование.

"Този проект следва политиката на Община Кюстендил за развитие на културно-историческия туризъм, за реставриране и експониране на нашето културно наследство. Тази къща, след като се извършат реставрационните дейности, когато бъдат вкарани и новите технологии, ще заживее един нов живот. Старото ще срещне модерното и ще се получи една добра синергия“, заяви кметът на Кюстендил инж. Огнян Атанасов.

Проектът, носещ името "Културна зона – общност на културно наследство и атрактивен всесезонен туризъм“, е резултат от партньорството между Регионалния исторически музей в Кюстендил, Общинския исторически музей в Дупница, Градския музей в Крива паланка и организацията "Пеония“ от град Кратово, Република Северна Македония. Целта е да се засили обменът на туристи между двете страни и да се изгради устойчива културна мрежа в трансграничния регион.

"Благодарен съм на г-н Валентин Дебочички и на неговия екип, защото това е правилният начин – Общината и регионалните културни институти да работят заедно. Тогава резултатите са налице и са видими“, допълни инж. Атанасов.

Според него, чрез настоящия трансграничен проект ще се постигне добра синергия със съседната община Крива Паланка и ще се създадат условия за туристически обмен в региона на границата.

Директорът на Регионалния исторически музей в града под Хисарлъка Валентин Дебочички сподели, че реализирането на този проект е дългогодишна мечта, която най-сетне се превръща в реалност.

"В течение на времето и по различни проекти нещата никога не са завършвани в окончателен вид. Сега имаме възможност с тази къща-музей да направим всичко – да стигнем до това, което за много музейни обекти е почти лукс – да влязат посетителите ни в изцяло реставрирана къща, да им е топло, да има всички нови и съвременни интерактивни елементи“, каза Дебочички.

Сградата, освен със своя възрожденски архитектурен облик, е значима и с историята си – именно там е бил разположен щабът на IV Улански Харковски полк, освободил града от османско владичество. Днес тя отново ще се превърне в мост между вековете.

По време на представянето на проекта, ръководителят Ани Истакова акцентира върху сътрудничеството между партньорите:

"Целта е общността в трансграничния регион да се почувства като едно цяло в идеята за развитието на културното наследство и туризма.“

Арх. Милена Крачанова разкри подробности за предстоящото вътрешно преобразяване на сградата. В рамките на проекта са включени седем основни дейности – консервация и реставрация на интериорите, художествените елементи и експонатите, подмяна на електрическата инсталация, изграждане на отопление и вентилация, създаване на лекционно-презентационна зона и обновяване на съществуващата експозиция. Ще бъдат въведени и интерактивни цифрови технологии, които ще обогатят преживяването на посетителите. Част от помещенията ще се превърнат в съвременни изложбени зали, а дворът ще бъде благоустроен, за да посреща културни събития.

Благодарение на проекта ще бъдат възстановени ценни детайли от интериора. В една от стаите ще се реставрират рисунки на три прозореца, ще бъде възстановена алафранга и резбованият таван – едно от най-красивите архитектурни бижута на къщата.

"В една от стаите имаме един прекрасен резбован и перфориран таван. Той е много красив – това е най-богато украсената стая в къщата и тя заслужава нашето внимание“, сподели реставраторът Аглика Икономова, показвайки нагледно как ще протекат дейностите.

Емфиеджиевата къща е построена от Христо Лазов Казанджията – уважаван първомайстор от кюстендилския еснаф и активен деец в българската църковна община. Сега, благодарение на обединените усилия на местната власт, културните институции и международни партньори, неговият дом ще се превърне в живо доказателство, че миналото може да се преражда – не само с уважение, но и с визия за бъдещето.