Мюзикхолен театър Пловдив празнува своя 30-годишен юбилей. Театърът съществува от 1993 година и има зад гърба си многобройни участия в собствени и чужди спектакли, както и много награди и номинации. 

Танцовият театър кани своите приятели и почитатели на 19 ноември в ДК "Борис Христов“, където със спектакъла "Отново заедно“ ще бъде честван юбилея. За театъра и предстоящото събитие разказва в интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" на Радио "Фокус" Николай Серафимов, основател на танцовата формация. 

Разкажете ни как възникна Мюзикхолен театър и откъде дойде идеята за него?

Мюзикхолен театър Пловдив е основан 1993 г., преди 30 години. Възникна идеята по причина, тогава почина Фреди Меркюри, а пък аз съм любител на музиката на “Куин". И  ми дойде идеята да направим спектакъл по тяхна музика. Написах сценария, предложих го на един колега, с който работихме тогава заедно,  за да го направим с групата, която водихме. Той отказа, понеже исках аз да направя два танца от спектакъла, хореографията. Той отказа, че щяло да има разностилие. Тогава реших да регистрирам Мюзикхолен театър Пловдив и да си направя сам този спектакъл. Да, беше  много добре приет от публиката. По принцип в Пловдив, дори и в България няма от този тип спектакли, както ние ги правим танцови, с примес на театрални сцени, плюс мюзикъли. И беше фурор тогава. И лека-полека се започна със следващите неща, които всички в Пловдив, надявам се знаят.

Как ще отбележите неговият 30-годишен юбилей?

Принципно тази година, този юбилей сме решили да бъде съвместен с всички останали наши участници от преди 30 години. Това, че сме поканили като гост-танцьори тези хора, които вече са по на 50, 40 години и т.н. не всички се отзоваха поради ред причини заетост, отсъствие от България дори и от Пловдив. Но някъде над 50% от тях бяха много впечатлени и се включиха в участието в спектакъла, така че станахме някъде 60 души участници в юбилейния спектакъл. Той е една ретроспекция на спектаклите, личните, наши спектакли имам предвид, не по чужди сценарии, а по наши си сценарии, които сме правили 7 на брой. Това значи, че на всеки един от тези спектакли ще има една част от около 10 до 12 минути откъси от спектаклите, в които участват реални танцьори от преди 30 години. Отделно на ръка, като гости съм поканил Керана, космонавтите, Антония Маркова, Валермо-артисти и илюзии, председателят на гилдията на вариететните артисти, който е и квартет “Интро". Отделно, естествено ще трябва да покажем нашите най-малки танцьори, които са до 6-годишни, все пак те трябва да имат изява някаква. Те са част от Мюзикхолен театър Пловдив, както и малко по-големите, които са на малко по-голяма възраст 4-5 клас, както и хип-хоп групата, която ни е към танцовата школа на Мюзикхолен театър. Имаме доста неща, с които да изненадаме публиката и ще бъде един наистина, според мен, много добър шоу-спектакъл, това си е абсолютно шоу-спектакъл. Ще използваме също мултимедия, мултимедията вече е активна в нашите последни спектакли. Между другото, не знам дали зрителите знаят, но тази година получихме награда “Икар" за спектакъла “Възраждане". Надявам се, другата година да успеем да си намерим сцена-зала в Пловдив, за да го изиграем, отново да бъде гледан. Носители сме на награда “Пловдив" два пъти през тези годни, шест пъти сме номинирани за тази награда. Награда на СОЛИ, на организацията на такива, които се занимават изцяло в България с любителско творчество - също, на вариететните артисти награда сме получили. Имаме награди доста и от конкурси, състезания, фестивали и т.н.

За тези 30 години как успяхте да съхраните пламъка и да не се откажете да правите това, което обичате?

Аз явно съм вид Дон Кихот, който се бори с вятърни мелници. Принципно много пъти, даже приятели викат “Абе, стига се занимава с тези глупости, вземи с нещо по-сериозно, бизнес, пари да се правят". В общи линии, понякога казвам, че не парите са важни в този живот, макар че са наистина много важни, за да имаш благоденствие някакво. Но благоденствието понякога се изразява не само в това да имаш предмети, а в това да имаш обичта на хората около себе си. Да виждаш желанието, което изпитват, когато са на сцена, в смисъл тръпката, тази емоция, която изпитват, особено пък след това, вече ги държи поне седмици нагоре. Щом всеки път питат “Кога ще е следващият спектакъл?", това е гаранция, че тези хора имат желание да го правят. И на това желание, аз не мога да обърна гръб. Просто се чувствам, не точно задължен да го правя, защото го правя с удоволствие, мисля, че ме разбирате, няма как да кажа на хората “Стига толкова, няма как повече да работим, писна ми" и т.н. Но и инат, явно някакъв собствен вътрешен инат имам за това.

А изпитвате ли носталгия през всичките тези години откакто сте започнали, сега като правите този юбилеен спектакъл, към отминалото време?

Тя носталгията е нормална за всеки човек, който все пак отива към по-висока възраст, да кажа не край на живота и т.н. И винаги, естествено се  свързва с това какво ти е физическото състояние. В интерес на истината, аз съм активен участник в целия спектакъл, имам предвид танцувам заедно с всички останали на една и съща нога, да го кажем. Да, това, което е било преди 30 години няма как да бъде същото от моя страна, но носталгията е до толкова, доколкото с хората, с които сме правили спектаклите преди, ние сме си приятели, но не са участници в спектаклите. Макар, че с това събиране, което направих сега, може би, следващата идея е да направим един спектакъл. Още от 2006 г. съм и написал един сценарий за една приказка, която е по мотиви от български народни приказки и не е била реално осъществена, заради това, че техническите възможности, които тогава бяха възможни, а това, което ми беше в главата нямаше как да се случи. Но вече техниката не  само за мултимедии и т.н. напредна доста. И вече можем да направим този спектакъл. Така че предполагам ще включа доста голяма част от тях в новия си стар проект, да го кажем. И естествено, разчитам на някаква помощ, финансиране от Национален фонд “Култура" (НФК) или там Община, както те в момента са едни от финансиращите спектакъла ни и той е по програма за културата в гр. Пловдив. Имам предвид в културните събития за 2023 г. сме включени в календара, за което съм им много благодарен, естествено. Но си търсим и още такива дарители, за да си купим проектор лазерен.

Искрено пожелавам да се случи спектакъла, който сте планували толкова дълго време. 

Да, получи се така, че билетите почти са на привършване. Има със сигурност някъде около десетина само да приключат, а пък времето до тогава има още 2 седмици. Даже вчера и завчера на репетициите го коментирахме и решихме да направим още един спектакъл, който да бъде в 15 ч. след обед на преференциални цени, няма да участват нашите специални гости в него. Но поне ще имат повече хора възможност да посетят самия спектакъл, в крайна сметка той си е наш юбилей, не е на чужди хора. Тези дни ще бъде обявен и този час, и надявам се да бъде също препълнен салона.

Много ви благодаря, г-н Серафимов, за отделеното време.

Аз също. И разчитам на такива като вас, за да се споделят пред по-голяма аудитория нашите събития, понеже по този начин ще достигне до повече хора, с които не сме приятели, да кажем във Фейсбук или не се интересуват от тези платформи в Интернет и нямат достъп до тази информация. Така че разчитаме изцяло на такива като вас, за което също ви благодаря.

Да припомним датата?

Датата е 19 ноември 2023 г., след 13 дни от 19 ч. вечерта един спектакъл, за който почти са разпродадени билетите. И вече от 15 ч. ще бъде на преференциални цени. Заповядайте, в Дом на културата “Борис Христов".

Много ви благодаря.

Аз също, успешна работа. И хубав ден.

 

Благодаря.