На днешната дата се навършват 121 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание.

По този повод от Регионален исторически музей - Благоевград припомниха, че след 10-годишна подготовка на населението в Македония и Одринска Тракия за въстание, ВМОРО реализира основната си цел през 1903 г.

Решението е взето на Солунския конгрес на Организацията и потвърдено на Смилевския, където е избран и Главен въстанически щаб в лицето на Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев. Териториите на двете области са разделени на революционни окръзи – Битолски, Одрински, Солунски, Струмишки, Скопски и Серски. 

Бунтът в Македония е планиран за 20 юли– Илинден, а в Одринска Тракия за 6 август - Преображение Господне.

Илинденско-Преображенското въстание е най-масово в Битолски революционен окръг, като най-славните епизоди там са освобождаването на Крушово, Невеска и Клисура. 

В Одринска Тракия е освободен района на Странджа и е обявена "Странджанска република“. 

В Серски революционен окръг въстанието избухва на 14 септември – Кръстовден. Въстанически действия се водят и в другите райони с по-ограничен обхват. 

В продължение на няколко месеца повече от 26 хиляди въстаници водят 289 сражения с редовна турска войска и башибозук. На 12 септември 1903 г. Главния въстанически щаб изпраща Циркуляр за прекратяване на бойните действия и се саморазпуска.