Най-представителните артефакти, открити от археолози, са събрани в изложба "Богатствата на Калиакра". Тя беше открита във фоайето на сградата на Община Каварна, предаде репортер на "Фокус". Инициативата е част от поредицата "Музеят отива при хората" и е посветена на 20-годишнината от началото на археологическите разкопки на нос Калиакра.

На откриването присъстваха кметът на Каварна Елена Балтаджиева, областният управител на Добрич Йорданка Костадинова, директорът на Историческия музей в морския град Пенко Георгиев, директорите на историческите музеи в Добрич и Балчик Добри Добрев и Радостина Енчева и разбира се един от дългогодишните ръководители на археологическите експедиции доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей (НИМ). Доц. Петрунова приветства гости и участници в проучванията: "Аз искам да благодаря на целия екип, който участваше в това приключение "Калиакра", както аз го нарекох. В изложбата публиката ще види най-красивите резултати, но няма как да види вятъра, който ни съпровожда през цялото проучване, земетресението, което стана 2008 година, прахта, която изгълтахме, за да можем да се сдобием с тези прекрасни артефакти". 

Доц. Петрунова благодари на всички, подкрепили работата на археолозите. Благодарение на нея са разкрити и експонирани красиви предмети, които показват един друг свят, в който със сигурност е любопитно и интересно "да се гмурнат" посетителите и да го съпреживеят. През всяка от годините назад са разкривани уникални неща и те са толкова много, че съставляват артефакти за един музей, подчерта доц. Бони Петрунова. Става дума за над 2 800 предмета. Цялото богатство на откритията се съхранява във фонда на Историческия музей в Каварна, а изложбата в миниформат е една еманация на археологическите открития. 

Те върнаха за нов живот, като музейни експонати, ценни предмети. Сред тях са пръстенът-убиец, спечелил наградата "Чудесата на България" и обявен за една от десетте най-интересни находки в световен мащаб според американска класация; съкровището, известно като "Татарската плячка", което първо беше представено в Британския музей и пред световната общественост, предизвикало изумителен ефект; люстрова керамична паница, която се среща само в Испания; великолепен държач за колан, изработен от нефрит, считан през XIV век за по-скъп от златото и притежание тогава само на високопоставени лица - императори и военачалници, защото са вярвали, че където е поставен по тялото, лекува и носи късмет. Такъв предмет другаде в България и на Балканите не е откриван. Той е от времето на династията Мин и неотдавна предизвика възхищението на китайска делегация, посетила НИМ. Сред уникалните находки е и пръстенът на Георги, считан от учените за един от управителите на Калиакра, като е много вероятно да е бил роднина на самия Добротица и готвен за негов наследник, но за зла участ е бил покосен от болест и смърт.  

"Има една теза и тя е, че съкровищата не се откриват на всеки. Ето защо аз мисля, че моят екип заслужи с търпението си, с упорития си труд да открие това огромно богатство, което освен, че съдържа сребърни и златни предмети, разказва изумителни неща за миналото. Всеки от тези предмети съдържа огромна и много богата информация", добави доц. Бони Петрунова.  

Досега са издадени 4 книги и са публикувани около десетина статии с информация за това "Богатство на Калиакра". В тях, по думите на доц. Бони Петрунова, са изследвани различни аспекти на откритията. Тя е категорична, че работата на археолозите ще продължи, защото нос Калиакра е много магнетично място, наситено с послания. Това въздействие сега се пренася и върху посетителите, които в последно време правят малки пирамидки, обграждащи мястото на проучвания, като пожелания за успех и благополучие, добави още доц. Петрунова. 

Тя съобщи, че в края на месец август в Каварна предстои научна конференция с участието на изтъкнати български изследователи, работили в района на нос Калиакра. Скоро от печат ще излезе туристически пътеводител за находките на това забележително място - къде, кога и какво са разкрили археолозите.

Жулиета НИКОЛОВА