Надежда Баева, уредник: В историята на Дановата къща има много мистерии

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Надежда Баева, главен уредник, за историята и настоящето на къща-музей "Хр. Г. Данов".   

Може ли да ни разкажете малко повече за историята на тази къща, наречена Дановата къща? Знаем, че тя е изградена на много интересно място. Кога се е случило това, до кога семейството на Данов живее в нея, и малко повече за времето, когато тя вече е къща музей?

Дановата къща повечето пловдивчани я познават така, защото в тази къща живее от 60-те години на XIX век до смъртта си през 1911 година патриархът на българското книгоиздаване Христо Груев Данов. А в момента тук всъщност се помещава експозиция "Книгоиздаване в България през втората половина на XIX век и началото на XX век", част от Регионален исторически музей Пловдив. Тази година в Регионален исторически музей Пловдив отбелязахме няколко интересни събития.

На първо място това е 140 години от Съединението на Източна Румелия с Княжество България, още 40 години от отварянето на Мемориалната експозиция за Съединението и 50 години юбилей от началото на експозицията. Тя е подредена в Дановата къща и е посветена на книгите, на образованието през Възраждането на възрожденската книга. Така че беше една много, много интересна и напрегната в добрия смисъл година.

Самата къща се е превърнала през годините в едно живо културно пространство. Надявам се пловдивчани да го усещат така. Различни събития се провеждат тук. Красотата на нашия двор, на нашата градина, атмосферата на възрожденската къща и музейната експозиция, посветена на книгата и на образованието през Възраждането, хармонично са се слели и за мен това е един от най-живописните кътове на Трихълмието. Дановата къща се намира на Таксим тепе. Разположена е в махалата "Пазар ичи". Това е турското название, което се среща и в документи през ХХ век. Местоположението й е много, много интересно. От север тя прилича на една непревзимаема крепост, кацнала върху скалата. А от юг, където е входът на жилищния етаж, съвсем гостоприемно подканва посетителите да влязат и да я посетят.

Всъщност един е жилищният етаж на самата къща. Това е и в момента отворената площ на експозицията, която е достъпна за посетители. Тя е със симетричен план, с изписани стени и тавани. Всяка стая е с различен таван, с различен цвят. Изключително интересна е нашата сграда. Тя е построена през 40-те години на ХIХ век. Данов живее тук от 60-те години на века до смъртта си. И всъщност затова пловдивчани я наричат Данова къща. Тя е обявена за архитектурно-художествен и исторически паметник от национално значение. Жилищният етаж е със симетричен план, характерен за Пловдив и пловдивската симетрична къща. Централната фасада е оформена с един четириколонен портик и с богато украсен кобиличен фронтон. Украсата вътре в самата къща, в салона, в централното помещение, също е много интересна и богата. Имаме дърворезба в централния салон, която репрезентира слънце. Имаме и 12 медальона с пейзажи и 12 кошници с цветя, които се редуват, изрисувани са, изписани са върху холкела – това е частта, която се намира между тавана и стените на хайета. Според специалистите, занимавали се с историята на Дановата къща, това са най-вероятно пейзажи от столицата на Османската империя Цариград. Това е нещо, което е често срещано в къщите през Възраждането, през XIX век.

А известно ли е кой е изписвал тези пейзажи, кой ги е рисувал?

В самата история на къщата има много мистерии, които се надяваме тепърва да бъдат разрешени. Не, не е известен авторът.

Тази къща има много интересна инфраструктура. Тези стълбища, които катерят нагоре и стигат до къщата, изграждането им може би е отнело много време? Нещо повече знае ли се за това?

Имате предвид 50-те стъпала, които вървят нагоре? Те са направени доста по-късно. Първоначално дворът на Дановата къща и входът на двора е бил откъм църквата "Св. Никола". Впоследствие се правят тези стълби по повод празненството, с което Пловдив и България почита Данов и неговата дейност. През 1905-а се честват 50 години от началото на дейността на Данов. И тогава се правят тези стъпала, които са точно 50 на брой. Затова са 50, заради честването на 50-годишнината от началото на дейността на Данов.

Знае се, че Данов е бил и кмет на Пловдив. По това време той живял ли е в къщата?

Да, да, живял е точно в тази къща, докато е бил кмет. От 60-те години на XIX век, когато се жени и за постоянно решава, че Пловдив е неговото място, на което ще се развива, до смъртта си през 1911-та той живее плътно в тази къща, като изключим моментите, в които е по работа в чужбина. Тъй като той има издателство във Виена и работи много в чужбината. Има моменти преди Освобождението, в които му се налага да живее и в изгнание, за да може да работи по книгоиздаването на книгите, които си е наумил, че са необходими. Но това е къщата, в която той е живял докато е бил кмет.

И всъщност той я оставя така. Само една от стаите е преправена по времето, в което той живее в тази къща. Основата е преправена, има една зидана прекрасна камина, която е в северозападното помещение и таванът е изписан. Това е единствената стая, в която не е дървен таванът. Той е измазан и е изписан с прекрасна композиция с цветя и четири портрета, един от които със сигурност знаем, че е на Гутенберг – човекът, който дава на Европа печатната книга. Всъщност знаем, че едно от прозвищата на Данов е било българският Гутенберг.

За самия двор ни разкажете нещо. Той също е уникален, толкова просторен, красив двор. Не че няма и други подобни в Стария град, но този е красив наистина!

Дворът ни е много отворен, много голям, с четири големи тераси, с много зеленина и растителност. Самата атмосфера на къщата и на двора са в много добра хармония. В двора имаме много интересни растения – стремим се да имаме стари растения, каквито са присъствали в дворовете на нашите възрожденци. Имаме една много стара круша, имаме прекрасна лозница, която е тук, в двора, още преди да стане къщата музей факт. Грижим се за нея, това са две прекрасни лози. Стремим се в двора да има цветя, които са оглеждали и нашите възрожденски моми и домакини. Разбира се мушкато, дафина, чимшир и др. Благодарение на колегите преди нас той е запазен, защото на много места, за съжаление, чимшира пострада, но при нас е запазен и създава това усещане за автентичност на възрожденския двор. Разбира се имаме и по-нови, по-модерни растения - едно голямо дърво, една мелия – австралийско дърво, което по много приятен начин ни изненада на нашето честване на 50-годишнината тази година, на 22 май, когато беше цъфнала и много ароматна.

Поразровихме се в архивите по повод нашата 50-годишнина и се оказа, че още през 1948 година има предложение Дановата къща да се превърне в музей на Възраждането. По това време Дановата къща все още е собственост на наследниците на Данов и предложението всъщност отпада. По-късно вече през 1954 година къщата е отнета от наследниците и се ползва от "Жилфонд". Това е едно предприятие, което осигурява жилища на кадри, които трябва някъде да живеят, за да може да се развива градът. Къщата е в много лошо състояние, защото няколко семейства живеят вътре и отговорността по поддръжката й се размива. Тогава започва една активна преписка между пловдивски общественици за това, че къщата на Данов трябва да се превърне в музей на Данов и на неговото дело. Той е освен книгоиздател, той е и кмет на Пловдив, както споменахте. Той се занимава с благотворителност, той се занимава с организация на Първото българско-земеделско промишлено изложение тук в Пловдив през 1892 година. Изобщо работи в няколко посоки за развитието на града и на държавата ни.

Така че в архива на Недко Каблешков са запазени част от кореспонденцията, негови статии, в които той изказва своята мечта, разказва за своята мечта къщата да бъде превърната в музей на делото на Данов.

През 1960 година се създава и държавното издателство "Христо Г. Данов", което се води наследник на частното издателство на Данов, идеен наследник без материалните активи на старото издателство. И първият директор на държавното издателство, Петко Величков, той лансира отново тази идея за направата на един музей малко по-различен, свързан с еволюцията, с книгата, с образованието в къщата на Данов. Работи много години и той, и други общественици, и в крайна сметка имаме предложение, което да се обсъди за направата на един музей с национален статут, Национален музей на българското книгоиздаване.

Имаме документ, който е изпратен на Секретариата на Централния комитет на БКП да реши и да утвърди едно предложение на Областния комитет на БКП за този национален музей. Дража Вълчева се е подписала под това предложение. Това е документ, който намерихме в Държавния архив на Пловдив, с който работихме много добре през последната година по различни проекти. Но идеята за национален статут на музея е отклонена и съответно започва работата по създаване на експозиция "Пловдив – център на книгопечатането през Възраждането"  към Музея на Възраждането и националноосвободителните борби. Основната му експозиция е в къща "Георгиади", където е сега Музеят на Възраждането, също експозиция на Регионален исторически музей Пловдив. Тогава директор е бил Недялко Немски. 

Около 1970 година започва работа по създаването на експозицията. Това е един дълъг процес и паралелно върви и процес по реставрация на къщата, защото тя действително е била в недобро състояние…

И всъщност това, че в нея е направен Музей на книгоиздаването по някакъв начин я спасява от разруха. Запазва автентичния й вид. Много добра работа вършат архитектите и художниците, които дълго време работят върху плана по възстановяване на къщата. Трябва да споменем имената на архитекта Дикиджиев и на ръководителя на художниците, които възстановяват изписването, Зденек Карчевски. Така че къщата запазва много от автентичния си вид.

Кажете какво ново има при вас? Ние правихме интервю за тази печатарска машина, която дойде лятото, но все пак кажете още нещо интересно!

Ами, да, печатарската машина тип "Американка". Това е "Голямата американка". Имаме още една - малка "Американка", която е за визитни картички. Голямата "Американка" дълго време, още през 70-те години, се искали да я направят, да я възстановят, да работи и да се правят демонстрации с нея. Ние успяхме благодарение на спомоществователи да направим машината. Всъщност проблемът бяха валяците, които разнасят мастилото. Намерихме фирма, която да ги направи и машината вече функционира. С нея се правят различни демонстрации, а децата виждат целия процес по печатане, който изобщо не е лесен.

Ние го показахме също, да. Било си е тежък физически труд.

Абсолютно, да, от началото до края, от реденето на букви, то се започва през словослагане, минава се през печатане, после през книговезане и така нататък. Всичките тези моменти от процеса на правенето на книга сме ги показали чрез фотографии. Фотографии, които са направили работниците на Христо Данов в един специален албум и са му го подарили по повод 50-годишнината от началото на неговата дейност в 1905 година. Така че това ни беше основна цел, да може машината отново да е в кондиция, за да се работи с нея за демонстрации. А това е машина, която е експонат на музея още преди да има експозиция "Книгоиздаване" и за нея се знае, че тя е една от машините, които са били в издателството на Христо Данов.

Нещо ново имате ли като експонат сега?  Още нещо ново има ли?

Това, което искам да споделя и за което съм много щастлива е, че имаме вече музеен педагог. Основно той работи тук при нас, тъй като ние си имаме тази възстановка на печатница, имаме си тази възстановка на класна стая, която е направена в началото на 2000 година, след 2000 година. При нас основно гледаме да работим с групи ученици и деца, защото мислим, че това е нашата целева група, с която си заслужава да се споделят тези впечатления от образованието и от книгоиздаването през Възраждането.

По този начин си даваме сметка за това какви галеници сме сега на съдбата и колко лесно ни се случват нещата. Имаме два прекрасни регала, които от тази година също са в експозиция. Те са ни дарени. Това са всъщност шкафове за букви, в които самите буквички, които се нареждат от словослагателите, са се съхранявали. Така че вече и това може да се види в нашата експозиция. Продължаваме да получаваме много интересни дарения. В последния месец получихме едно голямо дарение от десетина книги от края на XIX век. Преди две седмици може би получихме много ценно дарение с писма, кореспонденция на Данов, които тепърва ще бъдат обработени, ще бъдат заведени в нашите фондове и след това ще влезнат в научно обръщение, защото предполагаме, че ще бъдат много интересни на изследователите на културната и образователна /…/…

Това служебна кореспонденция ли е?

Да, негова служебна кореспонденция.

Ние имаме няколко възстановки. Едната възстановка е там, където е печатната машина.

Другата възстановка е книжарницата. Идеята за нея възниква през 70-те години, след откриването на музея, когато има идея там да се продава продукцията на държавното издателство "Христо Г. Данов", антикварни книги, и албуми с репродукции, и стойностна литература. И действително това място се превръща в книжарница и е работило като книжарница. Но след като държавното издателство вече спира да функционира през 90-те години, колегите, които са били преди нас, правят на това място една възстановка на книжарница.

Вътре показваме различни учебници и учебни помагала, които са изключително интересни. Това са и учебните картини, които Данов внася, предлага, издава, по-късно и други. Други учебни помагала по анатомия, по физика, по астрономия,  Имаме много речници.

А отделно след 2001 година, една от залите на самата къща се превръща във възстановка на училище. Всъщност това ни е една от най-живите зали. Там ученици от различните нива на образование, пък дори и студенти, сядат на местата на учениците от Възраждането и си говорим за наказанията, за начина на обучение. Интересно се получава.