Регионалната конференция "Трансформация на трудовия пазар в условията на нисковъглероден преход в енергетиката“ събра експерти, институции и представители на синдикатите в Кюстендил, предаде ФОКУС. На нея бяха представени резултати от мащабно проучване за уменията и нагласите на хората в регионите, засегнати от климатичния преход.

По време на форума бяха оповестени данни от изследване, обхващащо областите Кюстендил, Перник и Стара Загора. Проучването е част от проекта "Картографиране на уменията на косвено засегнатите лица в най-силно засегнатите от климатичния преход области“, който се реализира по програма "Развитие на регионите“ 2021–2027 г. с бенефициент Министерството на труда и социалната политика и партньори Конфедерация на независимите синдикати в България, КТ "Подкрепа“, Национален статистически институт и Агенция по заетостта.

В конференцията участваха областният управител на Кюстендил Кристиян Иванчов и заместник-областният управител Георги Георгиев. Иванчов подчерта значението на подобни дискусии за бъдещето на региона.

"Искрено се надявам, че днешната среща ще бъде ползотворна и ще предостави добра база от информация, на която да се вземат важни решения за региона. Целта ни е да задържим местната икономика, местния бизнес и най-вече хората тук“, заяви областният управител. Той отбеляза и големия интерес към форума, като подчерта, че пълната зала показва значимостта на темата.

Форумът беше открит от вицепрезидента на Конфедерация на независимите синдикати в България Огнян Атанасов. Той обясни, че изследваните лица са разделени в три групи – пряко заети в предприятия и бизнеси, които могат да бъдат засегнати от закриването на ТЕЦ и въглищни мини, косвено засегнати работещи в други бизнеси и социални структури в региона, както и членове на техните семейства.

Според Атанасов пазарът на труда ще става все по-динамичен и специфичен, като ключови фактори за това са демографската криза, развитието на изкуствения интелект и промените, свързани със Зелената сделка. Той изрази надежда трансформацията в енергийния сектор да бъде управляема, а не стихийна. "Благодарение на нашите усилия в енергетиката нямаме поражения, както в някои други сектори“, подчерта той.

Резултатите от изследването представи заместник-директорът на ИССИО към КНСБ Виолета Иванова. По думите ѝ общият брой на изследваните лица в трите области е 8911, като 1682 са от област Кюстендил. Данните показват, че заетите в ТЕЦ и въглищните мини трудно могат да бъдат преквалифицирани, тъй като голяма част от тях са със силна техническа специализация, но без формализирана професионална квалификация. Освен това на много от тях остават повече от 11 години до пенсиониране.

Според проучването около 80 процента от анкетираните заявяват, че биха останали на настоящата си работа. За да приемат работа извън региона обаче, те очакват около 20 процента по-високо възнаграждение, като посочват желано нетно заплащане около 2500 лева. Две трети от анкетираните изразяват готовност да участват в обучения и програми за повишаване на квалификацията. Данните са събрани в края на септември 2025 година.

Резултатите за втората група – заети в различни бизнеси и социални структури – бяха представени от Евелина Славкова и Димитра Воева от социологическата агенция Тренд. В изследването са включени 1529 заети лица, като в област Кюстендил са интервюирани 280 души и са проведени 91 интервюта с предприятия.

По отношение на риска от загуба на работа 33 процента от анкетираните го определят като среден, 28 процента смятат, че няма риск, а едва 2 процента го оценяват като много висок. По-младите хора обаче изразяват по-големи притеснения за това колко бързо биха могли да се реализират отново на пазара на труда при евентуална загуба на работа.

Изследването показва още, че значителна част от анкетираните възприемат зеления преход като риск и свързват процеса с опасения от по-голямо обезлюдяване на региона. Сред мениджърите също преобладава мнението, че преходът носи повече рискове, отколкото възможности.

Данните за третата група – членовете на домакинства на заетите в енергийния сектор – представи Марио Нинов от КТ "Подкрепа“. Проучването обхваща 1309 души и показва, че до около 2030 година населението на област Кюстендил може да намалее до около 97 500 души, като тенденцията следва общонационалната демографска картина. В същото време коефициентът на безработица в региона намалява – от 4,5 процента на 1,7 процента.