На Сирни Заговезни се играе огромно общомегданско хоро, което е скокливо, буйно, темпераментно и съгласно националната религия колкото по-висок е отскокът на това хоро, толкоз повече и по-високи ще порастват посевите. Това каза за "Фокус“ етнологът в Регионалния исторически музей "Стою Шишков“ – Смолян, Ваня Йорданова. По думите ѝ тук-там до момента в който хорото се вие всяка избраница би трябвало да закичи с китка чимшир всички играещи роднини на нейния избраник. "Хората на Сирни Заговезни са последните зимни хора. През срока на Великденските пости хора не се играят, а от Сирната неделя до Великден се преустановяват и сватбите“, поясни Йорданова.

Различен характерен детайл от празничната обредност на Сирницата са предрешванията от вида на кукерите. "В Смолянско сходни игри са ставали и към момента се случват въпреки и с доста нововъведения в тях в селата Широка лъка, Орехово, Петково и в кварталите Райково и Устово. Основен ритуален детайл в тези кукерски игри е обхождането на всички домове в селището с благопожелание за здраве, изобилие и събиране на дарове, посочи още етнологът. Друг подобен миг е обредното заораване и засяване.

"Сирница с празничните огньове и с кукерските игри е един от най-обичаните български празници. Основният смисъл на всички тези разнородни традиции, които се извършват на този ден, е еднакъв – посредством обредни действия и практики да се прогонят злите сили, нездравословните инсекти и лошотията, които се засилват при настъпването на пролетта, както и да се обезпечи изобилие, плодовитост и здраве на хората“, каза още Ваня Йорданова.

Нели ГЕРГЬОВСКА