По традиция в Ивановци местните отбелязват празника на 20 януари и цялото село се събира да празнуват. Днес в населеното място не живеят повече от петдесет души, разказват от NOVA. Нямат магазин и редовен автобус. Ивановците се броят на пръстите на една ръка, но пък всички улици в селото са асфалтирани. 

Историята на видинското село Ивановци започва да се пише преди повече от сто години, когато до извора се заселва Иван и неговата фамилия от Сърбия. "Тук бай Иван се е установил с родата си и с течение на времето селото много се е разраснало. Било е може би от 600-700 души. Даже се говори, че е било с близо 900 души" , разказва местен жител.

Селото го кръщават Ивановци на първия заселник и оттогава започва и традицията във всяка къща да има поне по един Иван. "Почти не е имало къща, в която да не е имало мъж, който да не се е казвал Иван. Има една приказка - ако нямаш в семейството си Иван вземи нещо, някаква вещ, кръсти я Иван и е остави на видно място“, твърди местен жител. 

Днес Ивановците в село Ивановци ги няма. Нямат постоянен жител с това име, а тези които се свързват със селото си идват рядко. В населеното място живеят 49 души на средна възраст между 70 и 75 години. Автобус идва веднъж в седмицата, лекар и по-рядко, хранителен магазин нямат вече няколко години. Хляб им карат два пъти в седмицата. Раздава го 74- годишната Николинка.

Селото обаче може да се похвали с това, че всичките улици са асфалтирани. "Това е единственото село, което е абсолютно асфалтирано. Преди години още в социалистическия строй е полган асфалтът. Наистина няма уличка, която да не е", твърди Савинка Стоянова, жител на село Ивановци.

Десетки са изоставените къщи в Ивановци. Затова и хората мечтаят отново в тях да има живот, а защо не и поне по един Иван, за да не се губи традицията.