На Гергьовден в някои селища от Средните Родопи имениците водят "куцо" хоро

©
Илюстративна снимка
По думите й, хорото се изпълнявало само от мъже и само от жени, и се води от хора, носещи имената Георги или Гюрга. "Имало е изискване водачите на това ляво хоро да имат пълни и здрави семейства, тоест да нямат умрял член от семейството си. Хорото е можело да се поведе от жена-кърмачка или от най-възрастния мъж в селото, както се е правело в Широка лъка. Хорото се е виело задължително в лява посока. Пак на Гергьовден младите връзват люлки на стари орехови или дъбови дървета, а родителите теглят децата си за здраве“, обясни Йорданова.
Друг срещан елемент в празничната обредност на Гергьовден е моминският обичай "пеене на китки“, но в Среднородопието той се отнася най-вече за Еньовден, каза още Йорданова.