На 30 минути от Пловдив и 10 минути от Асеновград с кола се намира един от последните новоосновани манастири преди Освобождението на България -  Араповският манастир "Света великомъченица Неделя“. Ако решите да се разходите дотам, то трябва да знаете, че пътят е доста добър, дори новоасфалтиран. 

Строителството е от 1856 г., близо до древно аязмо (свещен извор) недалеч от асеновградското село Златовръх (Арапово) през 19 век. 

На място може да седнете и да отдъхнете от забързаното ежедневие на града. В манастира няма атракции, нито има сергии със сувенири, все пак говорим за духовно място, където дори пътят свършва. Освен църквата, където може да запалите свещ за здраве и да отправите молитва към Бога в двора на манастира има кула. Сградата е превърната в музей на Ангел войвода - един от най-известните хайдути в този край, който е бил и основният дарител за изграждането на манастира. Зданието е на три етажа. На първия етаж може да видите различни вещи и снимки от началото на XX век. Вторият етаж е гостна с кухня, а на третия етаж са спалните помещения.

Стенописите в църквата на Араповския манастир са в окаяно състояние. С просто око се вижда стар теч от покрива, който е съсипал рисунките. На места има и сериозни пукнатини, където човек може да провре пръстите си.

В двора освен красива градина и пейки се отглеждат различни птици - патки, пауни, кокошки и гълъби. Още на входа има голяма табела, която казва, че е забранено да внасяте храни и напитки, както и да сте облечени подобаващо.

Има и надпис, който оказва, че през манастира е минал и Васил Левски, а тук са се събирали хора, които са участвали в Освобождението на България от Османско робство.

Други указания има и по отношение на това, че в района не се стреля - този надпис е доста озадачаващ, но всъщност, след като видяхме, че на паркинга има гилза от патрон осъзнахме, че този инструкцията не е случайна.

В близост до манастира има аязмо с вода. Отново интересна бележка ни направи впечатление, че не трябва да се хвърлят монети, както и че това не е място за изстудяване на храна и напитки, а вярващите трябва да уважават Божия дар и да не замърсяват водата.

В непосредствена близост до манастира се намира нещо като макет на малко селско стопанство от едно време, където може да се видят къщи, кошара, кладенци, люлки, стобор, огнище.