Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Учениците от клуба по журналистика към Обединен детски комплекс – Кюстендил се включиха в подготовката на предаването "Книгите, които ни свързват“ – съвместна продукция на ТВ "Запад“ и Регионална библиотека "Емануил Попдимитров“, предаде ФОКУС. Темата, по която работиха младите журналисти, бе "Идвал ли е Васил Левски в Кюстендил“.

Децата проучиха вестници и книги от ценния фонд на отдел "Краезнание“ към библиотеката, свързани с въпроса за евентуалните посещения на Апостола в региона, след което обобщиха събраната информация и я представиха пред камера.

Сред разгледаните публикации се посочва, че Стоян Заимов пръв споменава за посещение на Левски в Кюстендил. По негови данни Дякона, преоблечен като свещеник, се отправил от Драгалевския манастир към града и отседнал в килиите на манастира "Свети Мина“, където провеждал срещи за организиране на таен революционен комитет. Според същите сведения той посетил и село Соволяно, където бил приютен и получил подкрепа за бъдещото въстание.

Други материали разказват за предполагаемо посещение на Левски в Осоговския манастир, използван като прикрита станция на революционния комитет. В отделни публикации се описва и образът на непознат мъж, преминавал през Кюстендилския край в различни превъплъщения, за когото местните предания твърдят, че е бил Левски.

Особено ценен е материал, представен през 2011 година от историка д-р Румен Манов, който публикува документ със спомените на опълченеца Гаврил Посписменов, записани през 1936 година. В тях се съдържат сведения за срещи на Апостола в Кюстендил и за създаването на таен комитет.

В книгата на Здравко Тонев за село Соволяно също се разглежда темата за присъствието на Левски в района. Според автора първото му идване е през 1871 година, а селото се превръща в център на революционна дейност.

Съществуват обаче и проучвания, според които Апостолът не е посещавал лично Кюстендил и не е сформирал сам комитет в града. Отбелязва се, че комитет е създаден през втората половина на 1872 година по нареждане на Тодор Пеев, като доказателство се посочват писма, съхранявани в Народната библиотека в София.

Работата по темата даде възможност на младите журналисти да се докоснат до различни гледни точки и исторически източници, свързани с една от най-значимите личности в българската история.