"Тази година честваме 60-годишнината на една от емблемите на столичната и националната култура – Камерен ансамбъл "Софийски солисти“. В изложбата разказваме интересни моменти от биографията на ансамбъла, успехите му по сцените в цял свят. Столичани ще се запознаят и с лицата на днешните солисти.“ – представи документалната изложба в градина "Кристал“ заместник-кметът на София Мирослав Боршош. Това съобщиха от пресцентъра на Столична община.



Експозицията съдържа архивни снимки – от създаването на оркестъра до днес, преминавайки през ръководството на диригентите Васил Казанджиев, Емил Табаков и Пламен Джуров. Представени са и ярки спомени от многобройните им концерти, национални и задгранични турнета. Интересен документ, който фигурира в изложбата, е първият "Правилник за вътрешния ред“ на оркестъра, подписан от диригента Васил Казанджиев. Блестящи професионалисти и ярки индивидуалности – всеки солист от съвременния състав на ансамбъла е част от изложбата, която може да бъде разгледана до 5 септември в Галерия на открито на Столична община, разположена в градина "Кристал“.

Всички, които искат да се срещнат със солистите, са поканени на 2 септември (петък) в 18.00 ч. в градина "Кристал“.

Събитието във фейсбук: https://www.facebook.com/events/600155864842009

Респектиращо дългата история на "Софийски солисти" започва през ноември 1961 г. – 13 млади музиканти от оркестъра на Софийската опера, водени от любовта си към камерната музика, решават да направят малък струнен състав, с който да концертират. И след пет месеца репетиции – в началото сами, а след това с младият диригент Михаил Ангелов – на 19 март 1962 г. пред многобройна публика в зала "България" правят първия си концерт.



Първоначално ансамбълът се нарича "Софийски камерен оркестър". В сценичните му изяви се включват и други диригенти: 28-годишният Васил Казанджиев, по-опитните Константин Илиев и Добрин Петков. По образец на някои световни камерни оркестри музикантите оформят и своя модел: съставът е само от мъже, заради по-добрата сценична активност свирят прави (с изключение на ниския щрайх). Това е време, в което в Европа има малко подобни струнни ансамбли, а в България това е първият.



За постоянен диригент на "Софийски камерен оркестър" е назначен Васил Казанджиев, който ръководи състава от 1964 г. до 1978 г. Следват първите големи успехи и признания на престижни международни сцени и фестивали, първите задгранични турнета и записи за известни грамофонни фирми. Оркестърът вече е с името "Софийски солисти".



След Казанджиев няколко концерта дирижира Марин Големинов. В периода 1979 – 1988 г. диригент на камерния ансамбъл е Емил Табаков, от 1988 г. – Пламен Джуров.



За своя мисия "Софийски солисти" приемат изпълнението и популяризирането на съвременната българска музика. Вдъхновители са за създаването на десетки стойностни произведения от Любомир Пипков, Марин Големинов, Константин Илиев, Лазар Николов, Александър Райчев, Димитър Тъпков, Симеон Пиронков… На оркестъра посвещават творби и неговите трима диригенти и талантливи композитори – Васил Казанджиев, Емил Табаков и Пламен Джуров. Майсторският стил на музициране и богатите изразни възможности на ансамбъла в унисон с композиторските търсения през 60-те години на 20 век имат благотворната роля за раждането на нова жанрова разновидност в българската симфонична музика – камерния симфонизъм.



За 60 години членове на ансамбъла са били само 56 български инструменталисти. Славният летопис на състава наброява над 3000 концерта в България и по целия свят.