Големият арменски композитор и диригент Лорис Чекнаворян ще бъде специален гост на концерта на Софийската филхармония на 13 октомври под палката на неговия син Еманюел Чекнаворян. За първи път в България ще звучат откъси от неговата "Арарат сюита“ - израз на почитта му към неговите предци. Арарат, останал извън границите на Армения, е символът, вечният носталгичен образ на изгубената родина.

Еманюел Чекнаворян е включил в програмата и "Половецки танци“ от Бородин и "Картини от една изложба“ от Мусоргски.

Лорис Чекнаворян е признат за един от най-важните композитори и  диригенти на своето поколение с ярки позиции и огромна по значение обществена дейност.

Роден е в Иран в семейство на емигранти от Армения след геноцида през 1915 година. От 8-годишен свири на цигулка, пише и първите си композиции за пиано, а на 16 години създава четиригласен хор и свой оркестър, който дирижира в Техеран. Завършва с отличие музикалната академия във Виена, където учи цигулка и композиция. Завръщайки се в Иран, става преподавател в Техеранската музикална академия и директор на Техеранския музикален архив. След това продължава обучението си в Моцартеума в Залцбург при Карл Орф и по негова поръчка за прочутата му система за обучение "Шулверк“ пише над 130 клавирни пиеси с различна трудност, публикувани в 2 тома под заглавие "Картини от Армения“.

След това учи дирижиране в Мичиганския универитет, веднага е поканен за резидентен композитор в колежа Конкордия в Мурхед, Минесота, а от 1966 до 1970 ръководи инструменталния и оперния департамент в Университета на Мурхед. Отново се връща в Иран, където става резидентен композитор и главен диригент на оперния театър в Техеран. Между 1975 и 1987 е в Лондон, подписва ексклузивен договор със звукозаписната компания RCA и прави десетки записи, които му донасят славата на изключителен симфоничен диригент. Там създава много от най-значимите си произведения, организира и мащабен фестивал "Музикална Армения“.

Следващите му години са посветени на съдбата на Армения – след земетресението през 1988 организира по време на престоя си в Ню Йорк благотворителен концерт в Карнеги хол със знаменити световни звезди и заминава за Ереван, където е назначен за главен диригент и художествен ръководител на Арменския филхармоничен оркестър. За 11 години той превръща оркестъра в реномиран световно признат ансамбъл, който гастролира из Европа, САЩ, Канада, Иран, Ливан и три години е резидентен оркестър на ORF във Виена. Многостранна е и активната му обществена дейност – събира средства из цялата страна за разрушения град Гюмри, създава там Академия за музика и изкуства и симфоничен оркестър, възстановява театъра и телевизията; играе важна роля в кампанията за придобиване на независимост на Армения през 1991, участва в комитета за възстановяването на националния герб и избора на химн, осигурява изнасянето на редовни концерти по време на войната в Нагорни Карабах.

След 2000 година Чекнаворян се връща завинаги в родината си Иран и се посвещава на композиране, както и на рисуване и писане на разкази.