Интервю с Лилия Недева, водач на листата на коалиция ЗАЕДНО за 16 МИР Пловдив-град

- Трябва ли да се тревожим от пpeдвapитeлните дaнни нa HCИ, че българската икономика бележи 3,4% ръст зa 2022 гoдинa?

- Първо следва да отбележим, че тези данни са предварителни, а някои показатели дори са изчислени към края на ноември 2022г като салдото по текущата сметка например(излишък от 0,5% от БВП) т.е. нека изчакаме окончателните данни за 2022 година, защото по времето на 48то Народно събрание чувахме всякакви противоричиви данни като например Октомври 2022 година Министерството на финансите казваше, че дефицитът ще бъде около 4%, дори се говореше за над 4%, а януари преди гласуването на минималната работна заплата обявиха прогнозен дефицит от 2,6%, което беше и решаващо за взимането на решение за увеличението на минималната работна заплата, което пък от своя страна е свързано и с вропейските директиви за повишаване стандарта на живот в страната ни, който до няколко години следва да бъде изравнен със средния европейски стандарт.

Друга неточност са посочените данни на МВФ за ръст от 3,9%, защото аз лично бях на среща-дискусия с МВФ на 2 декември 2022 и самите експерти от МВФ споделиха с нас депутатите, а предполагам и с министерство на финансите, че очакванията са за ръст ниво ЕС от 1,5% максимум, дори говорихме и за под 1%. Тук следва да се отбележи и че в края на 2022 година бяха отпуснати и средства по Плана за възстановяване и устойчивост, които също изкривяват картината.

Така че аз не бих се уповавала на тези данни, по-скоро очаквам растежа да е доста по-нисък, защото България е член на Европейския съюз, а там масово страните отчитат нулев растеж тоест застой или дори икономически спад. Говорим за страни като Австрия и Германия. Също така в анализа на Министерство на финансите, данните за 2022 година се съотнасят към 2021 година, в която Ковид кризатаприключваше и не смятам, че е релевантна за сравнение, както и това беше година, в която инфлацията беше в едни нормални граници, цените на електроенергията бяха също абсолютно поносими, войната в Украйна не беше започнала. Всички тези фактори изкривяват финансовия анализ и за да бъде той наистина точен и да знаем къде и как стои България като финансови показатели, следва данните да се сравняват по- скоро с 2019 година.

В тези данни притеснителното е, че заетите в селското стопанство са намалели, както и че наистина растежът на икономиката ни не е достатъчен за излизане от текущата криза, а тази тенденция продължава и през 2023 година и дори ще се влошава. Притеснително е също и че потенциалът за инвестиции в икономиката е отрицателна величина. Външнотърговското салдо е отрицателно. Да не забравяме, че и външният ни дълг се повиши с двете облигационни емисии, които бяха изтеглени през месец август 2022 година на изключително неизгодни условия – едната 1,5 милиарда евро а другата 750 милиона евро и то на лихви между 4%-4,8% при положение, че няколко седмици по – рано можехме да се възползваме от доста по – изгодни лихвени равнища.

- Икономическата криза и инфлацията (заради войната в Украйна) ли са причината да не се постигне прогнозираният ръст от 3.9%?

- Първо беше Ковид кризата, от която тъкмо икономиката започна да се съвзема и веднага след нея започна войната в Украйна и всички последици от тези две събития са налице– високи цени на електроенергията, на газта, забавени и дори липса на доставки на много суровини и материали, нужни за промишлеността, поради нарушени транспорти връзки и взаиоотношения. Но също така и нашата държава не осигурява на инвеститорите сигурност и предвидимост, каквато те търсят. За пример мога да дам Microsoft, които предпочетоха съседна Гърция, Google и Oracle избраха Румъния, Amazon избра също Румъния и Хърватия, Toyo и Continental избраха дори Сърбия, която не е в Европейския съюз дори, както и Volkswagen предпочетоха последно Словакия мисля.

Нито една от тези компании не избра България, а за много от тях страната ни изобщо не е била измежду обсъжданите благоприятни територии за насочване на инвестициите им.

Това е проблемът, който води до по – нисък растеж, по – малко високоплатени работни места, по- ниска конкуренция и не на последно място – до още по- малко вложения. Парите имат склонността да водят след себе си още пари. Всички са по – бедни, защото никой не желае да влага парите си в България. Аргументите за това са на всички ни известни –България има имидж на корупционен център сред инвеститорите. Но корупция има и в съседните ни страни. По- големият проблем за липсата на инвестиции е, че съседните ни страни са доста по – склонни да дават директни помощи на фирмите, които желаят да влагат в страната. В тази връзка, ние от Коалиция ЗАЕДНО имаме конкретни предложения като:

▪ Изготвяне на програма за освобождаване от данък печалба за първите три (3) финансови години за стартиращи малки и средни предприятия, създаващи над 25 работни места и отговарящи на определени условия.

▪ Предприемане на конкретни мерки и времеви рамки, които да доведат до преодоляване на демографската криза и съживяване на пустеещите райони.

▪ Незабавно прекратяване на енергийни помощи към дружества, чиято дейност и печалба не са засегнати от нарушените вериги на доставки.

▪ Отпушване и доразвиване на финансовата инфраструктура на държавата с цел по-бързо и ефективно финансиране на бизнеса и предприемачите.

▪ Обследване на индустриалните сектори на регионално ниво спрямо наличните ресурси с цел създаване на индустриални зони, особено в изоставащите региони на България.

▪ Създаване на единна структура за подкрепа на българските предприятия на чужди пазари, в това число за включването им в тристранни проекти с европейско финансиране.

▪ Въвеждане на т.нар. тестов период за ефект върху МСП като при предложения за законодателни промени, се проверява ефектът и въздействието им върху малкия и среден бизнес и при резултат, показващ негативен ефект върху бизнеса, предложената законодателна промяна да бъде отхвърлена, което да е приложимо и за физически лица.

▪ Стимулиране на иновативния капацитет на икономиката и създаване на публичен инструментариум за регенерираща, дистрибутивна и кръгова икономика.

▪ Облекчаване на икономическия натиск върху домакинствата.

Изготвените цели и мерки ще бъдат съпоставени с икономическата ситуация и обхвата на публичните финанси.

Никой не би вложил в страна, в която частната собственост не е изцяло предпазена, особено в случаите на производство и друга инвестиция във физически активи. За това гарантирането на правната сигурност и предвидимост в работата на бизнеса е изключително важно. Защитата и нтересите на инвеститорите, както и ползвателите на различен тип стоки и услуги.

Стимули за частния бизнес при наемане на млади специалисти след завършване на висше образование. И още много други решения. Защото диагностицирането на проблемите е важно, но заедно с това трябва да върви и решаването им. Промяната на имиджа на България и поставянето на съответните измерими цели относно инвестиции и в крайна сметка тяхното привличане, ще изградят образа на българската икономическа система за десетилетия напред. Необходима е проактивна инвестиционна политика, каквато ние от Коалиция ЗАЕДНО сме изготвили, защото примерите за пропуснати инвестиции в страната ни, които обаче са се случили в нашите съседни държави, е "шамар“ който ни показва къде са проблемите в България.

- Имаше сериозни опасения за навлизане в етап на рецесия, стагфлация...?

- Рецесия означава БВП да намалява две поредни тримесечия. Икономиката на страната към края на 2022 г. не изглежда зле - повишава се износът, повишава се вносът, в рамките сме на 3% дефицит и това на пръв поглед изглежда добре. Излязоха данните от НСИ, че инфлацията е 16,9%. Обаче тези на пръв поглед добри цифри не бива да ни радват, защото това, което ще ни се случи през 2023 г., е диаметрално противоположно.

Първо такъв износ за България повече няма да ни се случи, защото ние главно изнасяме горива, масла и други подобни атрибути от минерален характер, но нашата единствена рафинерия "Лукойл" работи с руски петрол на дерогация. Имаме възможност да ползваме руски петрол още две години, но имаме забрана да изнасяме този петрол, да изнасяме неговите продукти в ЕС, в Г-7 и САЩ. Това означава, че износът рязко ще падне. Инфлацията на продуктите ни от първа необходимост е 40%-50%. Тук е важно обаче да се спре спекулата и то в най-кратки срокове, която големите търговски вериги извършват в момента и то на гърба на българския производител. Ние от Коалиция ЗАЕДНО имаме готови решения за това.

Общата посока на икономическата политика ще бъде поетапно спиране обедняването на домакинствата чрез създаване на условия предприемачите да развият бизнеса си и да им се осигури лесно и достъпно финансиране. За целта е необходимо да бъде пропусклива и обновена финансовата инфраструктура на страната, както и да се въведат фискални облекчения за стартиращ бизнес.

▪ Незабавно прекратяване на нелоялните търговски практики и гарантиране защитата на потребителите и инвеститорите чрез промени в законодателството (Закон за защита на потребителите и Закон за защита на конкуренцията). Противодействие на изкуствените монополи, картели и нелоялни търговски практики. Създаване на бяла книга за търговските вериги и доставчици на стоки и услуги, които не са имали нито една жалба и акт за нелоялна търговска практика.

▪ За да имаме богата нация, един от факторите е функционирането на свободен пазар със силна конкуренция и информирани разумни потребители. Една от причините за по-високата инфлация у нас в сравнение със страните членки на Европейския Съюз не се крие само в регулаторната рамка, която съответства на европейската, а и в нейното прилагане. Имаме множество овластени секторни регулаторни органи, които следят за спазването на нормативната база, но това не е достатъчно. В общественото пространство и в организацията им на работа трябва да се отчете, че на свободния пазар, освен силната конкуренция между търговците, е необходима и адекватна защита на икономически по-слабия субект – потребителя.

▪ Ясно дефиниране на уязвимите групи и тяхното реално подпомагане.

Акцентираме върху няколко фундаментални проблема, за които предлагаме решения:

Проблем: Обществото страда от липса на колективна защита в борбата срещу големите търговци, при прилагане на нелоялни търговски практики и наличие на неравноправни клаузи в договорите, сключвани с потребителите. Проблемът се корени в таксите и разноските, които са непоносимо високи за потребителските организации с нестопанска цел и контролния орган и времевите параметри за бързото производство в Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Предложението за решение е Осигуряване чрез Закона за държавния бюджет на средства за водене на искове за колективна защита и промяна на ГПК.

Проблем: Липса на потребителска защита, извън областните градове. Проблемът се корени в ниската численост на инспекторския състав и липса на бюджетни средства за увеличаване на административния капацитет.

Предложение за решение: Промяна в Закона за защита на потребителите и въвеждане на императивна норма, а не препоръчителна такава, за изграждане на структури към Общинската администрация с компетенции, които имат към момента по ЗЗП. Съответните звена следва да бъдат методически и координационно подчинени на държавния контролен орган с цел уеднаквяване и оптимизиране на контролната дейност.

Проблем: Липса на система за защита на потребителите в България. Проблемът се корени в: Работа на парче на контролните органи, част от които са сепарирани към съответните министри, с компетенция по секторно законодателство; неактивно участие на браншовите и потребителските организации; пасивни медии.

Предложение за решение: Създаване специализирана комисия с основни функции:

1. Ангажиране и използване на обществените медии в потребителската защита.

2. Изготвяне съвместно с лоялните браншови и потребителски организации на кодекси на добри практики и контрол върху тяхното спазване.

3. Анализиране ефекта от действията на контролните органи върху функционирането на свободния пазар.

4. Сезиране на независимите контролни органи относно фундаментални проблеми на свободно функциониращия пазар.

5. Анализиране реакцията на пазара след публични изяви с пазарна насоченост на политически лица.

- При посещението си у нас заместник-председателят на ЕК по икономическите въпроси Валдис Домбровскис каза, че основната спънка пред България за присъединяване към еврозоната от 2024 г., е инфлацията. Всъщност, какви са ползите от въвеждането на еврото?

- Еврото е създадено за насърчаване на растежа, стабилността и икономическата интеграция в Европа. Основните ползи от еврото са свързани с увеличаване на търговията между страните в еврозоната. Пътуването се улеснява чрез премахването на нуждата от обмен на пари. По- важното е, че с еврото се премахват валутните рискове. Трудът и стоките преминават по- лесно през границите до мястото, където са необходими, което прави целия съюз да работи по – ефективно. Еврото също така подкрепя трансграничните инвестиции в рамките на еврозоната. Инвеститорите в страни, използващи друга валута, са изправени пред значителен влутен риск, който може да доведе до неефективно разпределение на капитала.

Въпреки че акциите също имат валутни рискове, въздействието върху облигациите е много по- голямо поради тяхната по – ниска волатилност. Цените на повечето дългови инструменти са толкова стабилни, че обменните курсове влияят на възвращаемостта много повече от лихвените проценти или кредитното качество. В резултат на това облигациите в чуждестранна валута имат лош профил риск – възвръщаемост за повечето инвеститори. Успешните компании в страни със слаби валути все още трябва да плащат по – високи лихви. Основният риск при трансграничното кредитиране е във валутния риск. С еврото инвеститори в страни с ниски лихвени проценти, като Германия и Нидерландия, могат да заемат пари на фирми в други страни от еврозоната без валутен риск. Валутният риск влияе и на рейтинговането на банките у нас, а оттам и на цената на паричния ресурс, който те получават отвън.

Засега най- големият недостатък на еврото е единната парична политика, която често не отговаря на местните икономически условия. Така че ако ме питате дали България да приеме еврото като обменна единица, моят отговор е, че сериозни промени като смяна на националната валута и обвързването с друго законодателство, трябва да се случват като естествена крачка в икономическото развитие на една страна, а не чрез прибързване и като начин за избягване и спасяване от належащи държавни промени т.е. в момент на толкова много кризи е добре да изчака, докато икономиката ни се стабилизира отново като следва да се избере правилният момент за това.

Дали ще е 2025 година- нека видим как се справяме с икономическите темпове и тогава пак ще коментираме. Тази година следва фокусът на България да е влизането в Шегенското пространство, което смятам, че е от изключителна важност за свободното движение на хора, стоки и услуги, и което ще подпомогне по- бързото ни излизане от някои кризи.

Във връзка с посещението на заместник председателя на ЕК по икономическите въпроси е важно да се подчертае неговата констатция, че последващите ангажименти на България след присъединяването ни към Валутния механизъм ERM II са изпълнени и единствената пречка за влизането ни в Еврозоната е високата инфлация, което междудругото беше тиражирано доста умело от Министъра на финансите г-жа Велова в комисиите по иконоически политики и иновации, а именно че България не изпълнява последващите ангажименти и следва да приемем няколко закона – първо бяха около 100 след това станаха 4 на брой, както и че ако приемам тези закони и остане само инфлацията като неизпълнено условие от Маастрихстките критерии, щели сме да успеем да се договорим, защото в цяла Европа инфлацията в момента била висока.

Но явно не е така. И се надявам да е станало ясно, че Маастрихстките критерии имат много по – голяма тежест отколкото последващите ангажименти на България след присъединяването ни към ЕРМ 2, защото България е вече в ЕРМ 2 и на всички последващи ангажименти се правят регулярни мониторинги, както от българските регулаторни органи, така и от европейските. И след всеки мониторинг се дават насоки, разяснения и препоръки.

- 48 НС, на което и Вие бяхте член, не одобри предложените от МФ поправки в Кодекса за застраховането, които регламентират плащане на щети при пътни инциденти в чужбина с регистрирани в България автомобили. Някои казаха, че страната ни може да бъде изключена от международната система "Зелена карта“, която урежда тези въпроси. Други пък твърдят, че още с влизането си в чакалнята за еврозоната България е поела ангажимент да реши този проблем. Къде е уловката и кой казва истината?

- Да, така е, аз не подкрепих предложените от МФ предложения в Кодекса за застраховане, защото по мое мнение с тези промени има огромна опасност да се започне едно безконтролно източване на активите на българските застрахователи. Не може да се иска едно безусловно плащане по щети възникнали в чужбина, без никакъв документ, че пострадалите от ПТП-та лица са обезщетени от застрахователния кореспондент там. Има достатъчно сигнали, с които между впрочем се занимават компетентните органи в Италия и България, че чрез системата на Зелена карта се извършват множество застрахователни измами, за да разрешим в Кодекса за застраховането да се приемат промени, които ще навредят на застрахователния бизнес и на българските граждани.

До преди да вляза в политиката, аз имам над 15 години трудов стаж в банковия сектор и то в корпоративно банкиране, където съм имала досег до фирми от всички сектори на икономиката и индустрията в България. И за мен като банкер, единствения документ, който безспорно и категорично доказва, че пострадалите лица са овъзмездени е банковото извлечение и затова аз ще настоявам то да присъства, като документ доказващ плащане ако отново има предложения за изменение в Кодекса за застраховане в тази посока.

Трябва да стане ясно, че пред България не стои въпроса да бъде изключена от системата Зелена карта. Според анализа на КФН направен във връзка с възникналия казус е дадено ясното становище, че българската нормативна уредба ИЗЦЯЛО съотвества на най-добрите практики, които предвиждат възможности за надзор спрямо националното бюро, съпоставими с тези, които се прилагат спрямо застрахователите и презастрахователите.

Българският регулаторен режим ИЗЦЯЛО съответства на законодателствата в другите държави, в които липсва правомощие на надзорните органи да разпореждат извършване на плащания от страна на съответните им национални бюра. Същевременно държавите членки НЕ са установили в практиките си сходни проблеми, изразяващи се в неизпълнение на задълженията на националните бюра или на отделни застрахователи в рамките на системата "Зелена карта“.

Нещо повече, от справка, която аз имам и ми беше предоставена от Българското бюро Зелена карта, в последните години ситуацията в България е многократно подобрена, като към 2022г. исканията за плащане на щети към България са около 400 на брой, докато в цялата система на Зелена карта, без България същите са нараснали на над 13 000, а като суми задълженията на България са намалели от почти 20 милиона на едва 4,8 милиона евро, докато тези на останалите страни членки системата са се увеличили 7 пъти за същия период т.е аз не виждам какъв е проблем както в българското бюро в случая, така и в цялостното функциониране на застрахователния сектор в България.

Що се касае за поетия от държавата ангажимент за влизане в Еврозоната, аз до този момент не съм видяла документ, в който условие за това да е България да измени Кодекса за застраховането си. В направените разисквания в Комисията по икономически политики и иновации, където бях член в 48то Народно събрание, стана ясно, че няма нито една държава, която в своето законодателство да предвижда допълнителни изисквания и контрол за решаването на проблеми за функционирането на системата Зелена карта, която между другото е един частно-правен субект, който съществува от 1949 г и към момента се състои от 48 национални бюра.

Националните бюра функционират и си взаимодействат на основата на двустранно подписани споразумения и на "Вътрешните правила“ на "Съвета на бюрата“, задължителни за всяко бюро. Сертификатите "Зелена карта“, въведени още през 1953 година, се приемат от властите на държавите, на които Националните бюра са членове, без допълнителни формалности.

Така че това е една частна организация, която функционира сама по себе си над 70 години и българската държава няма право да се намесва по какъвто и да било начин в нейната работа.

- Застрахователният сектор е може би най-стабилният в България, не е претърпявал сериозни сътресения, с едно или две изключения. Защо е важно да остане такъв? Кой има интерес да го разбие?

- Застрахователният, банковият и финансов сектор са като скачени съдове. Ако се разклати единият, то неминуемо повлича със себе си и другия, защото банките и финансовите институции, застраховат своите рискове – обезпечения, дългове, акции и облигации.

Ако българският застрахователен бранш бъде разклатен с един недообмислен закон като вече споменатия, то това би могло да доведе до източване на ресурсите на застрахователните компании, оттам до фалити и невъзможност за изплащане на застрахователните обезщетения както към физически, така и към юридически лица, а в това число влизат и банките. Чуждестранните застрахователни компании много лесно могат временно да оттеглят лицензите си от българския застрахователен пазар и да се върнат отново в едни по- добри и стабилни времена, но българските застрахователни компании нямат такъв избор.

И тук е много важно да се разбере, че ако се позволи дестабилизация на застрахователния сектор, то той ще повлече и банковия и фанансов сектор. Застрахователният сектор е един от основните стълбове на финансовата система в България. Освен,че в него са заети стотици хиляди работещи, той генерира и голяма част от БВП на държавата. Дестабилизирането му би довело неминуемо до финансово - икономическа криза и до още по-малки шансове за влизането ни в Еврозоната.

В момента дори в съседна Румъния, най- голямото подразделение на дъщерната холдингова застрахователна група "Евроинс“, алармира за организирана атака срещу дружеството с цел бързо изземване на активите на компанията, което обаче неминуемо ще доведе до ликвидна криза в сектора със значителни последици. Тази финансова дестабилизация може да се пренесе и към България и да повлияе негативно на членството й и това на Румъния в Шенгенското пространство, както и на влизането на България в еврозоната.

Така, че на въпроса кой има интерес да разбие застрахователния бранш – отговорът явно няма да обхваща само България, а и региона като цяло. Ние, като отговорни политици, следва да не допуснем това да се случи с приемането на необмислени закони, от които в частност Кодекса за застраховането, няма и нужда.