Еньовден е празник, който се отбелязва в деня на лятното слънцестоене, в най-дългия ден и най-кратката нощ. Това е един от най-красивите, слънчеви, великодушни празници в обичайния национален календар и може би един от най-магичните, мистични и вълшебни. Това разказа Лена Кирилова, уредник в Етнографска къща - Добрич, съобщи кореспондентът на Радио " Фокус " – Варна. Празникът, подобно на други от народния календар, води към прастари и езически времена, когато празници и календарен цикъл са били позиционирани към значителните и огромни промени в природата. " И този празник демонстрира още веднъж почитта на хората към природата, желанието им постоянно да бъдат една дребна частичка от нея и да почетат с нейното чудо, магична мощ и дружно с това при започване на лятото, дружно с възраждащото се слънце, те още веднъж да изрекат своята благословия за здраве, за обич, благополучие и щастливо задомяване “, отбеляза етнографът. Вярва се още от далечни времена, че на този ден слънцето доближава най-високия връх в своя път, след което се завърта и потегля към зима. По думите на Лена Кирилова и в този празник може да бъде открита дълбоката мъдрост на античния човек, който даже когато идва същинското лято, той гледа напред във времето, мислейки за това, което следва, и посредством обредни практики и вярвания се пробва да предизвика това, което желае да му се случи.

" И защото слънцето се е окъпало в реките и във всички водоизточници, преди да продължи към зимата, има вяра се, че от всички водоизточници потича " жива “ вода и по тази причина наложително и хората би трябвало да се отъркалят в росните треви или да напръскат лицата си с тази вълшебна магична вода, с цел да се заредят със слънчева енергия “, посочи етнографът.

Според поверията най-щастлив ще е оня, който зърне вихрения танц на небесното величие в небето, пожелавайки си здраве и шанс, озарен от слънцето. Вярва се, че точно през днешния ден билките имат голяма магична мощ. Това е обвързвано с култа към слънцето и вярването, че в нощта срещу Еньовден звездите слизат на земята, целуват билките и тревите, подаряват им своята магична небесна мощ и тя към този момент може да се придвижи и към хората. Традицията повелява преди изгрев млади и стари, знахари и билкари да наберат билки и да ги сплетат в Еньовски венец. Той също има своята символика с включените в него билки със слънчевата мощ в тях. Кръглата му форма е обвързвана с визията за нещо оградено, предпазено, което защитава от несгоди. Затова през този венец би трябвало да се проврат всички за здраве. С Еньовски китки се окичват къщи и икономически постройки. Много и разнообразни са билките, свързани с разнообразни поверия.

Едно от най-популярните момински цветя, възпявано в много песни и присъстващо в най-светлите празници, като женитба, раждане, кръщене, е здравецът. С него се закичват момите, а за да ухаят хубаво, те даже слагали в пазвите си босилек. Трендафилът също е обвързван с хубостта и младостта. Една от най-търсените билки на този ден е еньовчето. Смята се, че е хубаво то да участва във всяка една китка. Много търсени с изключение на тези за здраве и шанс са билките за обич. Такова е омайничето. Има и билки разделни. Знайно е, че в националните песни се разказва за моми, любени от дракон. Комунигата, дилянката, вратигата са билки, които имат магичната мощ да разделят момата от такава злополучна обич. Разковничето обаче остава най-търсенето цвете на Еньовден. За него се вярва, че доста мъчно се открива. Според легенда единствено костенурката, живяла доста години, знае пътя към него. Вярвало се, че разковничето отключва на този ден всички затворени порти. Цветето носи здраве, шанс и благоденствие и по тази причина хората се стараят да го открият.

Жулиета НИКОЛОВА