Кюстендил си спомни за алпиниста-поет Людмил Янков, предаде репортер на "Фокус“. 36 години от гибелта на алпиниста Людмил Янков бяха отбелязани пред паметния му знак на едноименната улица. Тук бяха областният управител инж. Александър Пандурски, председателят на Общинския съвет – Кюстендил Димитър Велинов, зам.-кметът на Община Кюстендил Кристиян Иванчов, зам.-областният управител Мария Зарева, представители на Архиерейско наместничество – Кюстендил, Туристическо дружество "Осогово“, роднини и приятели на алпиниста, граждани, ученици.  

Отбелязването на годишнината започна с изпълнение на Туристически хор "Осоговско ехо“, а след това прозвуча архивен запис, запечатал за времето гласът на почетния гражданин на Кюстендил.

В словото беше посочено, че хора като Людмата, както го наричат неговите приятели,  идват на света, за да ни припомнят кое е ценното. "И дори да ги смятаме за безразсъдни авантюристи, които рискуват живота си заради едната идея, те ще продължават да горят с неугасимото огънче на първооткривателите. Именно тези хора, изкачили се на най-високите върхове, ни дават надежда, че всичко е възможно. Тези хора ни показват, че човечеството не бива да се отказва от мечтите си и свободата си“, се каза в словото.

Бяха прочетени произведения на Янков. Беше припомнено, че в краткия си земен път, изпълнен с изкачвания и слизания, с върхове и премеждия, сякаш докоснат от нещо свръхестествено или просто благодарение на своя интелект или чисто човешки инстинкт само ден преди да "отлети“ поетът – алпинист пише:

"Дълго летях... Всеки скален праг отнемаше част от живота ми. Скалният праг разкъсваше живата тъкан... Не ме беше страх... Болеше ме само... Болеше ме много. Скалните прагове късаха от мене децата ми... Виждах очите им, спомнях си трескаво допир на потни ръце на деца... Нямаше време... Стремглаво летеше срещу мене Снегът. Летях със снежния прах срещу бялата твърдост на Земята... На скалните прагове останаха скъпите спомени... Долу, на бялата преспа, падна безжизнено, чуждо, грозно и черно петно. Гледах от последния зъб с удивление, страх... Оставах без лице, без костюм и без грим. Без човешката черупка оставах завинаги тука. Без град, топлина, без приятели, без светлина... Оставах гол, сам и далечен...“.

Людмил загива само на 34-годишна възраст в любимата си планина Рила, в подножието на връх Камилата. На фаталния 17 април 1988 година героят е рамо до рамо с алпиниста Стоян Наков. Двамата падат от 200-метрова скала, след което тръгва лавина и ги затрупва. Сърцето на Янков спира там, където е биело най-силно през годините.

Присъстващите запазиха минута мълчание, в памет на Людмил Янков и неговите другари - Стоян Наков и Стамен Станимиров. На паметния знак бяха поднесени венци и цветя. Отбелязването на годишнината завърши с цитат от заслужилия майстор на спорта по алпинизъм - "Човек губи цял живот по нещо. Не е жалко, че накрая ще загуби и живота си, стига да запази вярата в смисъла на това, което прави всеки ден“.