Къщата-музей "Дечко Узунов“ в Казанлък е с нова постоянна експозиция. Това каза за "Фокус" директорът на Художествената галерия в града Пламен Петров. Тя беше официално открита в края на март и включва над 30 творби на казанлъшкия живописец.

"Основната разгърната тема на новото пространството е натрупването. Натрупване не само на колекцията, опазвана от културния институт, а и натрупването на смисъл, който генерира пространството, в което тя е разгърната. Родната къща на акад. Дечко Узунов е възстановена по скици на художника още приживе, като е променена нейната локация. Къщата-музей е открита за посещение едва през 1987 г. Изпълнявайки волята на твореца, съпругата му Олга Узунова дарява на галерията 93 негови творби, част от които са подредени като постоянна експозиция, която е  разположена в четирите стаи на къщата. Показани са негови живописни творби от различни творчески периоди, както и 4 творби на Дечко Узунов, дарени от племенниците му", каза Пламен Петров.

В експозицията има много любопитни произведения, едно от които е портретът на Мариана. Дълго време не се е знаело коя е тя, но надпис на гърба на творбата е дал възможност да бъде идентифицирана. "Става дума за една доста важна за равитието на българското изкуство дама, която живее във Виена през 50-те години като беглец от режима в страната ни, наложен след 1944 г. Дечко Узунов създава портертът й през 1956 година, а сетне ще се окаже, че Мариана е модел в две платна на Кристо. Тя е и един от първите меценатки на Кристо, при неговия престой във Виена, когато той също бяга от страната ни", обясни директорът на Художествена галерия-Казанлък.

Всъщност нищо в къщата не прилича на музейна експозиция, тъй като уредниците са се опитали да създадат едно малко по-интимно пространство, в което човек да може да приседне, да размисли, да прочете отделни негови мисли, както и доста фактологичен материал, свързан с всяка една от творбите. Целта е експозицията да прилича повече на ателие, на нещо много по-лично, отколкото на едно стерилно и консервативно музейно пространство.

Очаква се през следващата година, когато ще бъде отбелязана и 125-ата годишнина от рождението на Дечко Узунов, като дарение в културния институт да постъпи и единственият му дневник, който той пише в края на живота си. Той ще бъде една органична част от колекцията и ще бъде публикуван, както и ще се публикува цялата му колекция, която се стопанисва от Художествената галерия в Казанлък. 

Рени АТАНАСОВА