Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
В нощта на 29.03. срещу 30.03.1944 г. след една от най-тежките бомбардировки над София, върху Столичната библиотека пада запалителна бомба. Изгарят близо 40 000 тома книги, припомнят от Столична библиотека, предава "Фокус".

Публикуваме писмото на Панайот Савов, който е директор на Столична библиотека от края на 1942 до 1944 година. Разказа си той пише до свой приятел - какво се случва през тази кошмарна нощ. Правописът е запазен.

"…Тръгнахъ пак къмъ библиотеката, за да видя дали нещо не е останало отключено. Бе седемъ и половина. Още като завихъ отъ Търговска, видяхъ че Архитектурната дирекция гори. Косите ми настръхнаха. Архивните материали въ зимника. Спомени на Маджаровъ, писмата му отъ Шуменския затворъ, всички ръкописи на Панчо Владигеровъ, между които и оригинали, които няматъ преписъ. Хората са ми ги поверили, спасили сме ги и сега по моя вина може да изгорятъ. .. Съ този трепетъ тичахъ натамъ и едва следъ малко разбрахъ, че цялата библиотека гореше… Съ единъ погледъ само разбрахъ, че не може да се влезе въ нея и че тамъ няма работа за мене…Заобиколихъ Архитектурната дирекция. Горяха или по-право догаряха горните етажи до голямата плоча съ козирката, която отделяше архитектурното отделение отъ нашето царство.

За долу не беше опасностъ. Оттамъ на отсрещните пожари бяха много поблзико отколкото горящите здания, които бяха запалили библиотеката. Разтичахъ се изъ улиците – никаква жива душа. Въ пожарната команда – никой… Междувременно от паднали дъски и изкри се бяха запалили още два пожара на улица Сердика, отъ които единия почти предъ вратата на бившата ни читалня. Понеже всички витрини бяха счупени, а на земята лежеха много книги имаше голяма опасностъ те да се запалятъ и оттамъ да се прехвърли пожарътъ и в подземието. А азъ бяхъ самъ, самъ в цяла София, самъ в целия святъ, само горящи къщи около мене, една от които бе моята библиотека, в която горяха десетъ години отъ моя животъ. Но това не беше важно, понеже ако изгорятъ архивите долу, животътъ ми ще загуби всяка цена. Бе много горещо. Съблекохъ се по риза. Въоръженъ само съ единъ бастунъ и малко познания, които получихъ отъ фелдфебела при въздушната защита, почнахъ борбата съ пожара.

Опасенъ бе само огъня предъ вратата. Колкото можеше му отнех храната като разхвърлихъ всички дъски и книжа между него и читалнята ни. Следъ това започнахъ да вадя запалените главни и да ги гася съ тухли, бастуна си или съ крака. Пожарътъ ту намаляваше, ту растеше, според вятъра, а азъ бяхъ самъ, случашъ пръщенето на сградите наоколо, разнообразявано само отъ срутването на някоя стена и понякога дигахъ очи, за да гледамъ страховитата и въпреки това красива картина на горящата улица, която издигаше светлината си къмъ небето… Особено упорито гореше партера на кооперация Мусала, където трябва да е имало някакви масла.

Борбата с огъня продължи цяла нощ и сутринта, когато и вятърътъ се обърна против мене, огъня дотамъ бе намалялъ, че нямаше вече опасностъ…

До обедъ разпореждах, за да се подреди още каквото има, за да се пренесе във Владая и търсехъ камионъ. …Нямаше вече какво да се работи и почуствувахъ нещастието въ цялата му дълбочина… Вечерта бяхъ въ Драгалевци. Сподавихъ всяка мъка, за да дамъ куражъ на хората си. Казахъ имъ, че сега имаме нужда отъ тяхъ повече отъ всякога. Книги ще се купятъ, наличните ще се установятъ и допишатъ и още същата вечер, на 31 мартъ турихме началото на новата градска библиотека. Успяхъ да обърна очите имъ къмъ бъдещето и да имъ дамъ куражъ.“