Контейнерите из софийските улици вече си имат официален профил в социалните мрежи и няколко хиляди последователи. Защо актьорът Стефан Стоянов преоткри красотата на столичните кофи?

В града, където често мирише на дюнери, а старото се събира в торби пред блока, има един човек, който не търси по витрините, а гледа… в кофите. И не, не е клошар. Актьор е.  Но в тази роля – няма текст. Има находки. И има публика, която вече чака всяка снимка с нетърпение.

А желанието за подобно изкуство се заражда на необичайно място.

"След един дълъг престой в тоалетната. Седях в тоалетната и си преглеждах снимките в телефона и така открих, чистейки си галерията, че имам много снимки на кофи - събрани през годините. И явно това нещо е живяло в мен, без да го осъзная. И в този момент реших, че ще направя един Инстаграм профил и така се появи и започнах всеки ден да снимам кофи и сега не мога просто, абсолютно е невъзможно, да мина покрай кофа и да не обърна поглед към нея, а в последствие и да не вдигна телефона и да не направя снимки“, казва Стефан. 

С какво успяват да те изненадат кофите?

Кофите успяват да ме изненадат с това, че те първо са изключително откровени. Там няма никакъв фалш. Там виждаш какво е и то е това, каквото е. Изненадват ме с това, че могат да бъдат весели, могат да бъдат много тъжни, могат да бъдат саркастични. Могат да бъдат и много щедри.

Оставят ли хората спомените си, миналото си, под една или друга форма около кофите или вътре в тях?

Доста често ми се случва да намеря кофи, които са пълни с цял един живот. Явно някой е приключил тук заниманията си сред живите и неговите наследници изхвърлят всичко, което е било свързано с него. От тенджерите му, през дрехите му, столовете му, до снимките. И в това има нещо тъжно, но пък така се случват нещата.

А в тези кофи понякога не се крият само стари обувки или захабени вестници.  Те могат да скрият пакет с храна, забравен от някого или сандвич, на който не му е писано да бъде изяден.

А понякога се намират и стари книги,  които ще разкажат същата история по различен начин. 

"Значи хората много лесно изхвърлят чужди предмети, това съм го забелязал дори по себе си. Най-гадно е като видиш цели библиотеки. Например в Турция, в Истанбул има една библиотека, която фирмите за чистота са създали, която се попълва от заглавия, които са намерени до кофите изхвърлени. Другото, което много ми се иска - е да не храним кофите за боклук. Те не са гладни. Хора са гладни, кофите за боклук не са гладни. Много е тъпо да се изхвърля храна. Безумно тъпо е. Попадал съм на кофа, която е пълна догоре с хляб. Да изхвърлиш храна. Тоест, ако си малко по-умен, защото нали сме… Притежаваме някакъв човешки разум такъв, можем и да го използваме, освен че го притежаваме, и да го използваме в момента, в който пазаруваме и да пазаруваме толкова, колкото може би ще изядем, а не колкото можем да пренесем, изпотявайки се“, казва още актьорът пред bTV.

Той успява да зарази много хора.

"И те започнаха да ми пращат снимки на всякакви кофи с всякакво съдържание. Освен това хората покрай този профил, поне така си мисля, започнаха да се вглеждат и да си постват на техните страници, започна да им става интересно да си качват снимки с кофи. И да ме тагват нали, хоп, и ето, виж, качил съм те на стори, "Кофите на София“, обясни Стефан.

А театралните пътувания на Стефан, го срещат и с кофите на европейските столици, но той е категоричен по-красиви от българските няма.