11:30 / 23.06.2026
375
Преди близо година омбудсманът Велислава Делчева сезира и.ф. главен прокурор, председателя на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни в Сливен, министъра на образованието и науката, изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане и председателя на Държавната агенция за закрила на детето по повод получени тревожни сигнали от УНИЦЕФ – България и Българския хелзинкски комитет, в които се твърди за тежко насилие на деца в Социално-педагогическия интернат (СПИ) "Христо Ботев“ с. Варненци, община Тутракан. Какво се случва година по-късно със сигналите и започнатото досъдебно производство по случая?
Накратко казано - нищо. Тоталното бездействие на институциите пред насилието и отнемането на правата на децата беше във фокуса на пресконференция, в която участие взеха Красимир Кънев - директор програма "Мониторинг и изследвания" в Български хелзинкски комитет, Росица Кратункова - съосновател на Фондация "За Надежда", Георги Еленков - директор "Политики за децата“ в НМД и омбудсманът на Република България Велислава Делчева.
Децата са в пълна изолация
Проблемът в СПИ-Варненци не е само вербалното, сексуалното и физическото насилие. Правата на децата се ограничават системно, предава ФОКУС. От думите на Росица Кратункова стана ясно, че възможността на родителите да се срещат с децата си е силно ограничена. Повечето деца в интерната са от Сливен, а пътят от там до с. Варненци е около 4 часа и половина с кола, а семействата са социално слаби. Времето за свиждане е по преценка на директора, но най-често е около 20 минути. Условията за посещения са по-сурови и от тези в затворите. 70% от децата не са посещавани от 2 години. Сигнализирано е и за унизително отношение към родителите. Подавани са жалби, но отговор, естествено, няма.
"Достъпът до най тежките престъпници в затворите е по-лесен", каза Красимир Кънев от БХК и оприличи този тип институции на коцлагери, където бедни и неграмотни деца са напълно изолирани. Дори достъпът на НПО-та е силно ограничен.
Друг притеснителен факт е, че децата не могат да се приберат по родните си места за лятната ваканция. Не е ясно кой трябва да вземе това решение, а те не са се прибирали от август-септември 2025 година.
Фактически, децата са отнети от родителите си противозаконно и всеки телефонен разговор се подслушва. Това се оказва системна пратика.
"Това са места, които са напълно затворени, далеч по-затворени от затворите и местата, където се настаняват най-тежките престъпници и те имат нужда от много сериозна реформа", категоричен е Красимир Кънев.
Институциите
Децата сами са споделяли пред родителите си, пред органи на реда и пред съда за системния тормоз. Действия - нулеви. Към началото на юни месец тази година досъдебното производство е в стадий на разследване срещу неизвестен извършител, няма мерки за неотклонение, проведени са разпити, експертизи и процесуално-следствени действия. "Колко време трябва на прок Силистра за да установи дали има насилие над тези деца? Може би още 1 година няма да приключи производството. Ще има ли някога отговор на въпроса има ли там насилие?", каза Велислава Делчева. Омбудсманът подкрепя това, че трябва да има тотална промяна в системата за борба срещу противообществени прояви на малолетни и непълнолетни. Крайно време е отговорните институции да седнат заедно и да спрат да си прехвърлят отговорността, смята омбудсманът.
Фактът, че повечето деца са от един регион, също е треовжен - сочи, че на местно ниво институциите не си вършат работата и не противодействат качествено на детската претъпност.
Необходимата реформа
"Няма реформа, въпреки че всички институции заявяват необходимостта", каза директорът за "Политики за децата“ в НМД. Освен деца с противообществени прояви, там има и настанени с предпоставки за такива, наркозависими, жертви на насилие, изведени от рискова среда. Според Еленков, системата за борба с такива прояви не адресира институционално проблема, силно формализирана е и е неглижирана от страна на местните власти. Нужна е цялостна реформа за справяме с такива проблеми. Георги Еленков предлага интернатите да бъдат заменени от специализирани резидентни услуги, където да попадат малко деца на сходна възраст и със сходни прояви и призова Министерството на правосъдието да реактивира дейността на работната група, сформирана от предишния кабинет.
