09:25 / 10.07.2025
1469
В "Песен за Чирпан“, посветена на голямото земетресение от 1928 г., се описва как Господ се разсърдил "зарад тез наши пусти гарсони/ къси рокли над колени/ и с алени устни червени“ (по книгата на Надежда Стоянова "Украси и гримаси. Мода и модерност в българската литература от 20-те и 30-те години на XX век“. С., 2022). Освен с прегрешения срещу божиите закони земетресенията са били обяснявани в народните вярвания и с разтърсване на вола (бика, бивола), на чиито рога се е крепяла плоската като тепсия земя.
Кои са най-злотворните земетресения и наводнения в близката ни история? През април 1928 г. поредица от трусове с магнитуд между 6,8 и 7 по скалата на Рихтер разрушават къщи и черкви в няколко града в Тракийската низина, ужасът се помни от поколения българи като Чирпанското земетресение. През следващата 1929 г. в Пловдив се случва друго природно бедствие – Марица излиза от коритото си и залива крайречните квартали.
Разрушителни са също земетресението във Вранча с магнитуд 7,6 по Рихтер, което удря най-силно Свищов на 4 март 1977 г., и трусът в Стражица през 1986 г. с магнитуд 5,6 по Рихтер. От наводненията се помнят още Софийското от 1924 г., Видинското от 1942 г. Най-убийствен е потопът във Враца на 1 май 1966 г. В резултат от падналия порой се скъсва стената на хвостохранилището до близкото село Згориград.
Образува се триметрова вълна, която помита селото, преминава през прохода Вратцата и залива хората на централния площад във Враца, събрали се за празника на труда. Загиват близо 500 души, но заради цензурата е обявена смъртта на 107 човека, припомня Държавна агенция "Архиви“.
Вестниците през годините публикуват репортажни снимки от засегнатите райони и от действията на властите, които се опитват да помогнат на пострадалото население. След Чирпанското земетресение например цар Борис III пристига по спешност в града, а после ръководи лично спасителните действия от Пловдив. Репортажи от локални наводнения пълнят съвременните медии почти всяка година, като сред причините освен извънредно силните валежи е и човешката немара, вкл. непочистени речни корита, запушени канали и др.
През пролетта на 1929 година, само година след разрушителното Чирпанско земетресение, Пловдив отново преживява природно бедствие. Този път причината не е под земята, а над нея – обилни дъждове и топенето на снеговете в планините повишават драстично нивото на река Марица. Водите ѝ излизат от коритото и заливат ниските части на града, оставяйки след себе си разруха, бедност и мълчание.
Пострадалите райони са основно в покрайнините на реката, където живеят много занаятчии, работници и по-бедни семейства. Водата нахлува в домовете им, отнася покъщнина, животни и припаси, а някои улици се превръщат в кални канали, по които се придвижват лодки и каруци.
Разрушени са мостове, пътища, напоителни съоръжения, а реколтата в околните земеделски села е погубена. Наводнението оставя десетки семейства без дом, а децата от засегнатите райони не могат да посещават училище седмици наред.
Властите реагират бавно, но в крайна сметка мобилизират армията и доброволци, които започват укрепване на дигите и настаняване на евакуираните. Създават се временни лагери, а в някои училища се подслоняват цели семейства.
В местната и национална преса наводнението предизвиква вълна от критика – за непочистеното корито на реката, липсата на превантивни мерки и изоставената инфраструктура. Това става повод за първите по-сериозни разговори за укрепване на речните диги и редовна поддръжка на водните съоръжения в Пловдив.
