Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Кампания "Глината говори“ поставя началото на пътуване през времето - от първите съдове до изложбата "Заземяване“  на Рая Давидова, която се открива на 1-ви септември 2025 в пространство Swed Cab Embassy в град Варна.

От най-дълбоките пластове на историята до днешните ателиета за керамика, глината остава една от най-устойчивите връзки между човека и земята. По българските земи тя е била добивана, оформяна, изпичана и предавана - не само като вещ, а като знание, ритуал, поминък и вдъхновение.

Първите свидетелства за обработка на глина на територията на днешна България датират от неолита - около 6000 години пр.н.е., когато хората от културите Каранново, Градешница и Слатина започват да изработват съдове, култови фигури и строителни елементи от глина. Археолозите откриват изумителни артефакти - съдове с гравирани знаци, които предшестват дори писмеността, и фигури на богини-майки, символизиращи плодородието на земята и женското начало.

Глината е дълбоко вплетена в бита и духовния живот на българите – от обредните съдове, оформяни от жени, до селските пещи и наследствения занаят. През XIX и XX век тя придобива икономическа стойност – региони като Троян и Бусинци стават центрове на майсторство, със собствени стилове и техники, изискващи познание за земята, огъня и търпението.

Днес, в епохата на дигитални екрани и масова продукция, работата с глина се завръща - не като екзотика, а като нужда. Все повече млади творци се обръщат към този материал - не само заради неговата устойчивост, а заради връзката, която създава между ръцете, ума и земята. Керамичните работилници се превръщат в пространство за терапия и внимание. А изоставени занаятчийски пространства се възраждат като артистични студиа.

С кампанията "Глината говори“ ви каним да погледнете на този занаят не като на носталгия, а като на жива традиция - вкоренена в земята, пренесена през поколенията и актуална днес. Да си припомним, че преди индустрията идва пещта, преди терапията - допирът, а преди думите - ръцете, които моделират света.

Пътуването ще завърши с изложбата "Заземяване“, която събира реликви, съвременни обекти и истории - за да срещне отново човека с материала, и с тялото, което го помни.