Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Има места, в които времето сякаш е спряло, но вярата никога не е замлъквала. Места, в които камбанният звън събира поколения, молитвата свързва родове, а храмът пази не просто история, а душата на едно селище. Такова място е Горно Ораново в община Симитли.

На Архангеловден храм "Св. Архангел Михаил“ отново отвори вратите си, за да посрещне десетки потомци на Горно Ораново и вярващи, дошли да почетат своя небесен закрилник. Камбанният звън се разнесе над високите хълмове край Симитли, за да възвести храмовия празник и да напомни, че духовните корени на едно място никога не бива да бъдат забравяни.

В празничния ден църквата се изпълни с хора, свещи, молитви и вълнение. Всеки запали свещичка за здраве, преклони глава в молитва и потърси благословията на свети Архангел Михаил – небесния воин, закрилник на душите и победител над злото.

По повод празника отец Спас Веселински отслужи водосвет за здраве и благополучие на всички присъстващи. С благословия за здраве, мир и Божия закрила във всеки дом празничното богослужение се превърна в още един скъп момент на духовно единение.

Особено вълнуващ момент бе освещаването на нови икони, поставени на иконостаса на храма. Образите на свети пророк Илия, свети Георги Победоносец, свети Йоан Предтеча, свети Димитър, свети апостол Вартоломей и свети апостол Андрей вече ще бъдат част от духовното богатство на църквата. Иконите са дарени от хората, които посещават храма – жест на вяра, признателност и обща грижа за светинята. Един красив пример как с общи усилия и добри сърца се съхранява Божият дом.

Църквата "Св. Архангел Михаил“ е издигната през втората половина на XIX век и е сред ценните духовни и исторически свидетелства за живота на Горно Ораново. В архитектурно отношение представлява трикорабна псевдобазилика с полуцилиндрична апсида, балкон, притвор и външна галерия. Изградена е от необработени камъни, споени с кал – характерен за епохата градеж, който и днес носи белезите на времето.

През 1904 г. храмът е частично разрушен от силно земетресение, но още през следващата година е възстановен, а към западната му стена е пристроена камбанарията. Така църквата продължава да живее и да събира вярващите – въпреки изпитанията на времето.

Архангеловден в Горно Ораново за пореден път доказа, че когато хората пазят вярата и корените си, нито времето, нито разстоянията могат да ги разделят.