Столицата днес заприлича на европейски град. Стачка на работниците в градския транспорт блокира града. Метрото се движи, но въпреки това е ясно, че има точки, от които не се стига до никъде без автобус, тролей или трамвай. 

Тези, които не гледат и не четат новини се оказаха неприятно изненадани. Макар и предупредени, родителите на учениците от 1 до 4 клас попаднаха в безизходица, защото денят е неучебен, но малчуганът сам вкъщи не може да стои. Имаше и хора, които не можеха да стигнат до работните си места, защото там метрото не ходи. Лошото е, че дистанционната работа не е приложима за всяка професия. Хаос има, питаме се – да се сърдим ли на хората, които искат достойно заплащане или да приемаме ситуацията като трагична?!

"Фокус" реши да провери какво казва законът в подобни ситуации:

Със сигурност може да се каже, че стачката е най-конфликтният, напрегнат и нежелан момент в развитието на колективния спор. Ето защо, ако е налице добра воля и от двете страни, спорът между работещите и работодателят може да бъде решен по мирен начин, като се използват другите средства. Това винаги е препоръчителния начин за решаване на колективни трудови спорове. Думите са на експертът по трудово право и създател на пратформата mywork Тодор Капитанов. Обикновено в практиката стачни действия възникват по повод изпълнението или неизпълнението на колективен трудов договор.

До стачка може да се стигне само при колективен трудов спор. За колективни трудови спорове или трудови конфликти говорим тогава, когато, от едната страна, стои не отделен работник/служител, а поне повече от един работник/служител, т.е. когато в спора с отделен работодател/орган по назначаването участват неопределен брой работници от съответното предприятие или администрация. Характерно още за колективните трудови спорове е, че те имат организиран характер и се проявяват открито. Предметът на спора може да обхване както въпроси, свързани с трудовите отношения, така и въпроси, свързани със социалноосигурителните отношения и въобще с жизненото равнище.

Законът определя поредица от действия, насочени към решаване на колективния трудов спор – преговори, споразумение, арбитраж, като стачката е последното средство във веригата от такива, чрез което по определен от закона ред може да бъде решен спорът.

Стачката се определя, като средство за оказване на позволен от закона натиск, силов способ за въздействие.

Редът за провеждане на стачката е подробно определен в закона, който въвежда няколко етапа, които в своята процедурна последователност и в съвкупност с останалите изисквания, водят до финалния момент – стачката.

Ето кои са тези изисквания:

– Да е налице колективен спор и писмено предявени искания от работниците/служителите до работодателя, придружени с имената на представителите на работниците/служителите за водене на преговори. Следва да посочим, че в колективните спорове работниците/служителите се представляват от органите на професионалните им организации.

– Да са налице завършени, но безрезултатни процедури по провеждане на преговори или уреждане на спора, чрез съдействие от синдикални или работодателски организации, или от Националния институт за помирение и арбитраж.

– Да е налице решение на работниците/служителите в предприятието или поделението, взето с обикновено мнозинство. Решението се взима или на Общо събрание или на подпис чрез нарочна подписка.

– Да е започнала уведомителна процедура (до работодателя), уредена от закона и развита в минимум 7-дневен срок преди започване на стачката с указание за органа, който ще води стачката и нейната продължителност.

– Да е постигнато споразумение, чрез което да се осигурят условия за осъществяване през време на стачката на дейностите, чието неизпълнение или спиране може да създаде опасност за задоволителното комунално-битово и транспортно обслужване на населението, и за спиране на телевизионните излъчвания и радиопредаванията, както и за нанасяне на непоправими вреди върху обществено или лично имущество или природната среда или обществения ред. Това споразумение трябва да бъде постигнато в срок минимум 3 дни преди началото на стачните действия.

Наличието на посочените и някои други предпоставки е от съществено значение с оглед законосъобразността на стачката.

Участието в стачка е доброволно. По време на стачка работниците/служителите са длъжни да бъдат в предприятието, а тези, които стачкуват, не могат да пречат на останалите да изпълняват трудовите си задължения. Важно е да се знае, че работниците/служителите, които стачкуват, не получават трудово възнаграждение, но ако стачката е законна, времето, през което е преустановена работата, се зачита за трудов/служебен стаж. За участие в законна стачка, стачкуващите не отговарят дисциплинарно и имуществено.