По повод 60-годишнината от създаването си Държавен архив – Кюстендил изготви дигитална изложба на тема: "От Историята на Парламентарните избори в България… Кюстендил, Дупница и селата". Пред "Фокус“ авторът на изложбата Светлана Узунова посочи, че началото на парламентарния живот в България е поставен още през 1879 година със свикването на Учредителното събрание във Велико Търново. Народните представители, които изработват Търновската конституция, определят Българското княжество като "монархия наследствена и конституционна, с народно представителство“, а Народното събрание делят на Велико и обикновено.

Тогава изборите за Народно събрание са насрочвани с княжески указ, публикуван в Държавен вестник, един месец преди денят на провеждане на изборите, като този ден е определен да бъде неделя.  

Първите парламентарни избори в Българското княжество са проведени на 30 септември и 7 октомври 1879 година, при стриктно спазване на Търновската конституция, като Народното събрание се сформира непосредствено след тях.

Документите, съхранявани в "Държавен архив“ – Кюстендил, разказват още за организацията на изборите и предизборната агитация, провеждана в България - Кюстендил, Дупница и селата. Изложбата представя документи от периода 1880 – 1940 година.

Важен момент са и предвидените санкции за нарушения. Тогава законът е казвал, че всяко лице, вписало се в избирателните списъци с чуждо име или звание, местожителство, което е скрило някое от условията които не му дават право на глас, се наказва със затвор от един до три месеца и глоба от 50 до 300 лева.  Ако преброител на бюлетините след вота скрие, унищожи или поправи бюлетина, се наказва със затвор от три месеца до една година и глоба от 300 до 2 000 лева.

Според първия изборен закон право на глас имат всички български граждани, навършили 21 години, но само тези от тях които се ползват с граждански и политически права и са постоянни жители на някоя община. Без право на глас са били осъдените на затвор не по-малко от три месеца за кражба, мошеничество, злоупотреба с обществени пари.

Кандидат-депутатите е трябвало да имат навършени поне 30 години, български граждани, с граждански и политически права, както и книжовни.

През следващите години законът търпи редакции по отношение на организацията на изборите, но най-съществената промяна е въведена с поправка през 1912 година, когато започва гласуването по кандидатски листи.

В периода от 1880 година до 1940 година в България са проведени повече от 25 избора за Обикновено Народно събрание  избора за Велико Народно събрание, без да се броят допълнителните избори.

Чуйте повече за организацията на изборите в миналото от автора на изложбата Светлана Узунова в аудиофайла.

Венцеслав ИЛЧЕВ