Изложба в Свищов разказва как са живели хората по поречието на Долния Дунав през Античността. Експозицията под надслов "Живот в преход на римската граница: Добруджа през IV-VII ве" е съвместен проект на Община Свищов, СУ "Св. Климент Охридски" и ХГ "Николай Павлович", предаде кореспондент на "Фокус". Тя  представя различни страни от живота на хората около границата. Зрителят има възможност да се разходи из големите градски центрове и пътищата, които ще го отведат до древни храмове и светилища, и ще му разкрият художествения живот на формиращото се християнско изкуство. Процесите на дехристиянизация в този период и последвалите етно-демографски и политически сътресения са свързани с формирането на Дунавска България на Аспарух.

Входът за изложбата е свободен.

Границата/граничната зона е по презумпция сложно пространство, защото там се срещат, конфронтират или сливат стари и нови култури, местни и мигриращи общности. Тези процеси стават още по-трудни за проучване и осмисляне, когато се случват в период на пълно "пренастройване“ на обществената система. Точно такова време е това на прехода между Античността и Средновековието (IV–VII в.). През този период в земите между долното течение на р. Дунав и Черно море се наблюдават съществени трансформации вследствие на Великото преселение на народите и на ускорената християнизация в региона, "заплели“ – като последица – дори общите корени на нашата европейска християнска цивилизация. Двете долнодунавски римски провинции Скития и Втора Мизия първи поемат ударите на вълните на нашествениците (вестготи, хуни, остготи, алани, авари, славяни, българи). Успоредно с това процесът на християнизация в тези две провинции протича с рядък драматизъм: никъде другаде християнството не "стартира" с пролятата мъченическа кръв на 21 светци в Мизия и около 150 в Скития, обхват без аналог в Югоизточна Европа и рядко явление в тогавашния християнски свят. Забележително е, че и последвалите процеси на дехристиянизация в течение на VII-то столетие протичат с почти същия интензитет и са съпроводени от не по-малко фундаментални етно-демографски и политически сътресения, свързани с формирането на Дунавска България на Аспарух.

Краткият картинно-словесен разказ, поместен върху 12 постерни табла, улавя неравния пулс на живота в земите на Долния Дунав в преломните времена преди средата на VII в. Тръгвайки от идеята за границата, зрителят ще се "разходи“ из големите градски центрове и пътищата, които ги свързват. Те ще го отведат до древни храмове и светилища, за да съпреживее настъпващия край на отмиращите езически култове през целия IV в. Непосредствено след това ще усети заряда на налагащото се християнство през V–VI в. в неговите две лица: в града – чрез примера на раннохристиянския център Залдапа (община Крушари, Добричка област) – с великолепните монументални базилики, огромни крипти и епископски резиденции, но и в скалната пустош – с изсечените в недрата ѝ скромни манастирски обители, някои от които наследници на стари трако-римски светилища. Освен това зрителят ще открие новите импулси в художествения живот и духовните послания на формиращото се християнско изкуство. В края на предложената разходка ще се запознае с родени в тези земи личности, които са влияли върху съдбата на Римската империя и с работата на изследователите, споделили своите наблюдения в тези пана.

Изложбата представя част от резултатите на научен колектив от България и Румъния, който работи по проект на Софийския университет "Св. Климент Охридски“ на тема "Граници и културни модели: езичество vs християнство в контактната зона на Дунавския лимес (Малка Скития и Втора Мизия през ІV-VІІ в.)“, финансиран от Фонд "Научни изследвания" на МОН по договор № КП-06-Н60/10 от 17 ноември 2021 година.