Изложба в Пирговата кула на Кюстендил разказва за живота в преход на римската граница. Изложбата беше открита тази вечер като част от тазгодишната научна конференция "Кюстендилски четения“, предаде репортер на "Фокус“. Валентин Дебочички, директор на Регионален исторически музей "Академик Йордан Иванов“ – Кюстендил представи автора на гостуващата изложба.

Проф. д-р Ивайла Попова разказа подробности за появата на изложбата и това, което тя представя.  Краткият картинно-словесен разказ, поместен върху 12 постерни табла, улавя неравния пулс на живота в земите на Долния Дунав в преломните времена преди средата на VII в.

"В изложбата са представени различни страни от живота на хората около границата по Долния Дунав, реката, отделяща римския подреден свят от "варварското" безредие и беззаконие…Тази представа, за реда против хаоса, е с универсални измерения, но е изключително добре разработена в много текстове от епохата на Римската цивилизация. Границата/граничната зона е по презумпция сложно пространство, защото там се срещат, конфронтират или сливат стари и нови култури, местни и мигриращи общности. Тези процеси стават още по-трудни за проучване и осмисляне, когато се случват в период на пълно "пренастройване“ на обществената система" , каза проф. Попова.

По думите й точно такова време е това на прехода между Античността и Средновековието (IV–VII в.). 

Тръгвайки от идеята за границата, зрителят ще се разхожда из големите градски центрове и пътищата, които ги свързват. Те го отведат до древни храмове и светилища, за да съпреживее настъпващия край на отмиращите езически култове през целия IV в.

Непосредствено след това той ще усети заряда на налагащото се християнство през V–VI в. в неговите две лица: в града – чрез примера на раннохристиянския център Залдапа (община Крушари, Добричка област) – с великолепните монументални базилики, огромни крипти и епископска резиденция, но и в скалната пустош – с изсечените в недрата ѝ скромни манастирски обители, някои от които наследници на стари трако-римски светилища.

Освен това зрителят ще открие новите импулси в художествения живот и духовните послания на формиращото се християнско изкуство. В края на предложената разходка ще се запознае с родени в тези земи личности, които са влияли върху съдбата на Римската империя и с работата на изследователите, споделили своите наблюдения в тези пана.

В изложбата са споделени част от резултатите на научен колектив от България и Румъния, работил по голям проект.