От днес до 4 май 2024 г. в залата за временни изложби на Художествена галерия Стара Загора гостува изложба на Донка Костадинова (1894-1973) с подбрани пейзажи, интериори и натюрморти, която е посветена на 130 години от рождението на художничката, предаде репортер на "Фокус". Официално откриване не се предвижда, но гостите на Галерията ще имат възможност да разгледат експозицията с вход свободен между 16.00 – 18.00 часа, от вторник до неделя.  

Творбите са притежание на Художествена галерия "Димитър Добрович" – Сливен, където се съхранява цялото художествено наследство на авторката. В експозицията са включени повече от 60 произведения, които показват образци от различните периоди на нейното творчество.  

Донка Константинова е малко познат автор, а старозагорската публика е имала възможност да се докосне до произведенията ú преди повече от 20 години. Сестра е на писателя Константин Константинов, но покрай неговата дейност и литературно творчество, тя остава встрани от общественото и професионално внимание, а това продължава и до днес. Художничката е родена през 1894 година в Сливен. Учи и живее в родния си град до 1909 година, след което едва петнадесетгодишна се премества в София. Постъпва в Държавното художествено-индустриално училище (днес Художествена академия), а нейни преподаватели в ателието по живопис са Иван Мърквичка, Стефан Иванов и Цено Тодоров.

Дипломира се през 1916 година, а след 1925 година е изпратена да специализира в Париж. Притегателната сила на световната столица на изкуството се оказва значима за нея като творец и до там тя пътува няколко пъти до 1939 година. Това е нейният досег до модерната европейска живопис и значимите имена в изкуството, което ще остави силен отпечатък върху цялото ú творчество. През този период, създава серия творби, които впечатляват със своята особена чувствителност, умелост и индивидуален характер на пластичния изказ. През целия си творчески път авторката оставя след себе си редица пейзажи, автопортрети, натюрморти, интериори и фигурални композиции, които разкриват завидното ú художествено майсторство и вълнуват зрителя. Градът е един от важните образи, които Донка Константинова изгражда в своите пейзажи. В ранните пастели, прави впечатление свободната линия, приглушеното тонално изграждане, специалното отношение към пространството и светлината. Нейната изградена пластична култура проличава в по-късните ú градски и селски пейзажи.

Двадесетте и тридесетте години на миналия век, са активни за нея в творчески план. Първото ú представяне през 1920 година е заедно с Васил Захариев пред софийската публика в Тръпковата галерия. Участва в повечето изложби на Дружеството на жените художнички, става един от членовете и основателите на Дружество на независимите художници. През следващите десетилетия (40-те, 50-те, 60-те години на 20 век) Донка Константинова продължава да твори, но се оттегля от художествената сцена. Постепенно живописта ú преминава през търсена плътност, синтетичност, сложна цветност с видими по-светли тонални регистри. В интериорите с предмети от дома, ателието или в натюрмортите с характерния поглед и съзерцание през прозореца на света отвън, разчитаме нейната позиция на художник, посветен на изкуството, затворен и насочен към вътрешните усещания и преживявания свят.

За нейното творчество по случай юбилейна изложба в Сливен през 1985 година Ружа Маринска пише: "Картините на Донка Константинова издават ярък личен поглед към света, остра и дълбока чувствителност. Те са пронизани от стремеж към съвършенство – спонтанен, дълбинен, вроден." В каталога представящ творчеството на авторката през 2015 година Бистра Рангелова отбелязва: "В мозайката от явления и имена в нашата художествена култура Донка Константинова е образец на честен, принципен и свободолюбив творец, който безкомпромисно отстоява своя светоглед с "тихата" си, дълбока проникновена и емоционално обагрена живопис."