Изложба, посветена на театралния режисьор Младен Киселов, гостува в "Двореца"

© Личен архив
Художника Владимир Аншон
През тази година Младен Киселов щеше да навърши 80 години. С естонския художник се запознават през 2008 г., веднага след преместването му в Естония. През 2011 г., поради сложността на темата на пиесата, засягаща въпросите за генезиса на европейската художествена култура от ранния Ренесанс във взаимодействие с културата на православния Изток, предприемат поклонение до всички най-важни и свети места в България. Премиерата на постановката е през май 2012 г. в Естонския национален драматичен театър. Спектакълът става най-добрата постановка на годината, а работата на Аншон по декорацията е удостоена с Държавната награда на Естония в областта на културата. Авторът на пиесата казва, че това е най-добрата постановка на пиесата му, която е гледал извън Англия.
Тази театрална работа е последната в живота на Младен Киселов. Самият спектакъл вече се възприема като творческо наследство на майстора. Това завещание е не само за създателите на спектакъла, но и за всички, които ценят културното наследство на своя народ, включително и на България.
Владимир Арвидович Аншон е роден през 1963 г. в Нижни Новгород (Русия). Той е
театрален художник, дизайнер, живописец, книжен график, иконописец, реставратор. До 1982 г. се обучава в детска художествена школа и Художествено училище в родния си град, а от 1985 до 1990 г. - в Ленинградски институт за театър, музика и кино (Театрална академия в Санкт Петербург). След като завършва обучението си там Владимир Аншон е поканен на длъжността главен художник в три театъра наведнъж - Руския театър на Естония (Талин), Театъра за драма и комедия на Liteiny (Санкт Петербург) и Театъра Ленсовиет (Санкт Петербург). Изборът е направен в полза на Руския театър на Естония, където работи до 2002 г.
Театърът на Владимир Аншон е дълбоко вкоренен в християнския мироглед. През 2002 г., с благословението на игумения Варвара (Трофимова) и Негово Светейшество патриарх Алексий II, Владимир Арвидович се премества да работи като художник в Пюхтицкия Успенски ставропигиален манастир, като временно напуска всички други дейности. Най-значимата работа, отнела цели 10 години, е проектирането на украсата на фасадите, покривите и куполите с кръстове за новата църква в името на Св. Алексий Московски и Света мъченица Варвара и подреждането на цялото вътрешно пространство на църквата. В същото време са пренаписани стари икони и са създадени нови за иконостаса.
През 2007 г. художникът е поканен да бъде член на международното жури на известното Пражко квадриенале, когато най-големият световен форум за сценография и театрална архитектура отбелязва своя 40-годишен юбилей. Това е последният път, когато форумът се провежда под старото си име и в традиционното си изложбено пространство на павилиона Индустриален Палас. И това е сбогуване с ерата на великите сценографи. След това самият живот тласка художника да се върне към творчеството в голямо разнообразие от форми. От икони до портрети, от архитектурен дизайн до книжна графика.
Само едно остава непроменено – творческата взискателност. Събитие в творческата му биография е участието в международната изложба World Stage Design 2013 в Кардиф, където след преминаване на голям квалификационен конкурс е представена инсталация, базирана на постановката на "Вуйчо Ваня“ на Чехов. След 4 години две творби на художника наведнъж достигат до финала на изложбата WSD 2017 в Тайпе, Тайван: "Чехов. Чайката“ на Мелиховски театър "Ателието на Чехов“ и Мадис Киев "Завръщане към бащата“ на Талинския градски театър. На тази изложба художникът представлява две страни наведнъж - Естония и Русия.
Изложбата "Синергия" ще бъде експонирана в Каменна зала.
Жулиета НИКОЛОВА