Коментар в профила на Иван Петков, народен представител от Пловдив, провокиран от демонтажа на Паметника на съветската армия в София

"Това е паметникът на седемте братя Газданови от едно малко кавказко село в Северна Осетия. Те заминават на фронта по време на Великата Отечествена война на съветските народи 1941-1945 г., за да изпълнят своя свещен дълг пред родината. В боевете с хитлеристите всички загиват геройски в защита на родната земя.

Когато в родното им село започнали да пристигат едно след друго известия за тяхната смърт, родителите им изпаднали в шок. При известието за смъртта на третия син не издържало сърцето на майка им и тя починала, а при вестта за смъртта на седмия, последен син, починал и бащата.

След войната бил издигнат паметник в тяхна памет. Седемте загинали братя били изобразени като птици....

Когато се запознава с тази трагична история, дагестанският поет Расул Гамзатов написва прекрасно стихотворение. По-късно то е преведено на руски език от Николай Грибнев. Композиторът Ян Френкел го пресътворява в песен, изпълнена по един вълнуващ начин от Марк Бернес, малко преди да почине.

Това е една от най-хубавите песни за войната, която те хваща за гърлото, разкъсва душата ти и дълго те държи в своя плен." - доц. д-р Петър Ненков

Това е действителна история, която се е случила в едно съветско семейство по време на Втората световна война. Тя е разказана от големия доц. Петър Ненков.

Сега умножете тази история по милиони… Да, милиони, защото над 26 600 000 са жертвите, които дава Съветският съюз по време на Отечествената война (както си я наричат руснаците с пълно право).

Когато започва Десантът в Нормандия, известен като операция "Денят Д“, на 06.09.1944 г., руснаците вече тръгват към Централна Европа и Балканите. Три месеца след "Битката за Нормандия“ съветските войни биват посрещнати в България като освободители, а Съюзниците, водени от ген. Д. Айзенхаур, са още във Франция…

Това е действителността. Това е истинската история, колкото и да се опитват да я променят съвременните "историци“. Огромна е жертвата, която дава Съветският съюз, за да я няма кафявата чума в света. Пред тази жертва се прекланяме и трябва да я помним!

Разбира се, ние се прекланяме пред всяка една жертва на всеки един народ, но подвигът на съветските воини е безспорен и ние трябва да го уважаваме, да го съхраняване и да го предаваме на поколенията.

Безумието, което се случва от вчера в нашата столица и мотивите, с които се прави това действие, са акт на хора, които по никакъв начин не се опитват да запазят историята ни, а напротив - те се опитват да променят бъдещето ни с пренаписано минало. Те са личности, които ще поднесат цветя на американските летци, които в края на 1943 г. и началото на 1944 г. бомбардират София и загиват 1243-ма жители, 1355 са ранени, а над 5300 са разрушените сгради - и то главно в центъра на града. Тук се обръщам към младите, че Съюзниците бомбардират през войната и Пловдив, Драгоман, Враца, Карлово….

За тези войници от 2010 г. в София има паметник. И това за някои не е проблем. Но е проблем жертвата на милиони съветски войни в името на освобождението на Европа от нацизма. Днешният господар на света се опитва по всякакъв начин, чрез своите слуги в дадени страни, да промени мирогледа на населението. Плащаме си военно оборудване, което най-вероятно няма да видим, даряваме военна техника с цел подновяване ѝ със съвременна, която също няма да видим, но ще имам допълнителни чуждестранни войски на нашата територия, за да ни пазят, най-вероятно от самите нас или най-вече от нашето мислене.

По-фрапираща е подмяната на нашата история с цел васално мислене в бъдещето. Променяме историята за участието на съветските войски във Втората световна война. Започва активно промиване на мозъците на подрастващите, че Руското-турската освободителна война е с цел налагане на владичество върху нас от страна на Русия (!) - нещо, което един десен колега в Народното събрание ми каза наскоро. Никога не е имало турско робство, иго или владичество (!) - нещо, което не е ново, но ще се започне още по-масирано да се налага чрез подмяна на учебниците, както и от някои новоизлюпени професори и лектори, който ще излизат с "научни“ статии или по телевизията да ни обясняват всичко това, което написах по-горе.

Tова е целта и тя се случва, защото се опитват да ни обяснят, че с махането на паметника на Съветската армия се маха паметник на един окупатор?! Безумие! А съдбите на всички ония, които дадоха своите животи от Сталинград до Берлин, отиват в бунището на историята… това са хора, които ни протягат ръка и ни наричат братя… а от вчера в социалните мрежи е пълно с радостни постове за отрязаната ръка на съветския войник от монумента…

Ние вече сме имунизирани срещу национално самочувствие и гордост, позволяваме да опетняват нашите светини и дори нашите братя. Тези управляващи имат една цел и тя е да се подмажат на посолството и то за лични изгоди. Вчера на един десен колега му отговорих (след като се радваше на разрязването на паметника), че той е лесен, защото един път сменил партията си, за него няма да е проблем след време да смени и родината си (защото и това ще се случи)…

Не трябва да позволяваме на външно влияние да се бърка в нашето минало, да промива умовете на нашето поколение и да определя нашите действия!

За тези, които смятат, че няма такова нещо и всичко, което написах не е вярно, ще им споделя едно проучване. В момента 25% от младежите в Япония вярват, че атомните бомби над Хирошима и Нагасаки са пуснати от…. Съветския съюз!

Нека не опетняваме паметта на героите, нека помним тези бели жерави!"