10:02 / 17.09.2026
323
При нормално управление на толкова голям публичен проект Общината трябва да знае какво се строи, кой го е възложил, колко струва и с какви документи е одобрено, преди работата да бъде извършена, а не след като изпълнителят вече е решил, че е свършил нещо и представя сметката. Русенци вече плащаме за плувен комплекс, който все още не можем да използваме, плащаме кредита за неговото изграждане, гледаме как срок след срок се удължава, как обещанията за почти завършен обект се оказват поредната прогноза без покритие, а сега, вместо най-после да говорим за откриване, трябва да говорим за още пари. Това написа Иван Белчев в профила си в социалните мрежи.
Още през март беше ясно, че по договора са разплатени близо 13 млн. лева, около 87% от неговата стойност, докато Русе вече обслужва кредита за строителството с приблизително 53 хил. евро месечно, а комплексът продължаваше да бъде строителна площадка. Тогава въпросите бяха сравнително прости, кога ще приключи строителството, колко в крайна сметка ще струва басейнът и кой ще понесе отговорност за забавянето, но шест месеца по-късно, вместо да имаме отговори, имаме още по-голяма сметка.
На 15 юли изпълнителят "Бодиак инженеринг“ заявява, че е извършил допълнителни строителни работи за около 1 075 931 евро без ДДС, при това говорим за дейности, които според собственото му писмо вече са направени, а не за такива, които тепърва трябва да бъдат обсъдени, възложени и остойностени. Самият възложител "Общински пазари“ реагира с напълно логичните въпроси кой е възложил тези работи, кога е бил уведомен, има ли Нареждане за промяна, има ли предварително одобрена количествено стойностна сметка и спазена ли е изобщо договорната процедура.
Само няколко седмици по-късно обаче вече се появява предложение Общинският съвет да осигури близо 296 хил. евро без ДДС за част от тези дейности, въпреки че протоколът от извършената проверка сам посочва, че количествата трябва да бъдат потвърдени от строителния надзор и инвеститорския контрол, да бъдат съгласувани с проектантите и надлежно отразени в документацията. С други думи, работата е направена, сметката е представена, а документацията, която трябва да покаже кой, кога и на какво основание я е възложил, продължава да се доизяснява след това.
При нормално управление на толкова голям публичен проект Общината трябва да знае какво се строи, кой го е възложил, колко струва и с какви документи е одобрено, преди работата да бъде извършена, а не след като изпълнителят вече е решил, че е свършил нещо и представя сметката.
Още по-дразнещо е, че когато строителят поиска допълнителни средства, администрацията сравнително бързо успява да организира комисия, да разгледа претенцията, да определи част от сумата и да предложи Общинският съвет да осигури парите, докато по въпроса каква е отговорността на същия този изпълнител за поредния неспазен срок, дали са начислени неустойки и какъв е техният размер, яснотата идва далеч по-бавно.
По този казус последователно работи общинският съветник от "Демократична България" Деян Герасимов Deyan Gerasimov, който следи строителството и поставя въпросите за сроковете, допълнителното финансиране и начина, по който се управлява договорът.
Точно такива случаи показват защо работата на общинските съветници не трябва да остава невидима между две изборни кампании, защото именно там, в комисиите, в питанията, в изискването на документи и в гласуването на конкретни разходи, се решава дали някой ще зададе неудобния въпрос навреме или всички ще го задаваме чак когато сметката вече е сложена на масата.
Русе има нужда от този басейн и никой разумен човек не иска строителството му да остане недовършено, но желанието най-после да получим готов комплекс не означава, че всяка следваща поискана сума трябва да бъде приемана без въпроси, защото парите, които се разплащат тук, не са някакви абстрактни "общински средства", а парите на русенци, които продължават да потъват в обект, в който все още никой от нас не може да плува.
