11:35 / 18.09.2025
2366
"На тази снимка е една емблематична къща от моето родно село Коларово, Петричко“. Така започва разказа си пред "Фокус" историкът д.и.н. Димитър Тренчев.
"На фасадата ѝ, в още прясната мазилка, някога стоеше надписът: "1714. Воздигна уста Босил Карчев из Цапарево“. Сметнете сами – към днешната 2025 година това прави 311 години“", допълва той.
Къщата е не само архитектурен спомен, а и свидетел на съдбовни събития за селото и за България. "Оттук през 1870 г. тръгва със своята дюлгерска дружина коларовският майстор Стамен Трайков Ризов. Само осем години по-късно той загива като опълченец в боевете за Стара Загора“, разказва Тренчев.
През 1910 г. първият етаж на дома се превръща в първото българско светско училище в Коларово. Учителят Иван Атанасов Смуков – Тачката, стипендиант на ВМОРО и възпитаник на Серското педагогическо училище, отваря класната стая там. Две години по-късно, след Освобождението на селото на 8 ноември 1912 г., в къщата се помещава и първото кметство. "Тогавашният стопанин Мита Трайков Ризов бе избран за първи кмет след Освобождението“, уточнява историкът.
Година по-късно Ризов доброволно се отказва от поста. "Каза: "Он е по-млад и е къде-къде по-учен от мен, а занапред такива хора ке требуват“ – така посочи за свой наследник Никола Митрев Панков“, спомня Тренчев.
Къщата е свързана и с Петричкия инцидент от 1925 г. "Тогава в нея бе щабът на местния учител и войвода Георги Пехливанов. Оттук той координираше отпора срещу гръцкото военно нашествие“, допълва той.
През 30-те и 40-те години на ХХ век в къщата са квартирували преподаватели от различни краища на България, а за известно време там е пребивавал и акад. Александър Теодоров – Балан, който изучавал местните диалекти.
"Журналисти, историци и общественици неведнъж настояваха домът да бъде защитен като паметник на културата. Дори идеята за паметна плоча не бе осъществена. Тя не изискваше друго освен съгласие на собствениците“, коментира Тренчев.
