Гевреци със старовремски вкус майсторят в Архитектурния етнографски комплекс на открито (АЕМО) "Старият Добрич", предаде репортер на Агенция "Фокус". Уникалният аромат на топлите хлебчета е запомнящ се по много причини. Тайните на вкуса разкрива един от старите майстори - Иван Георгиев.

Основните продукти за тестото са брашно, вода и мая. Слага се повече сол и по-малко мая, след което се прави твърдо тесто. Любопитен факт е, че оформените вече гевреци се парят във вряла вода с глюкоза, за да се получи гланцът след изпичането. А то става в старовремска пещ на дърва. Гевреците се нареждат на самия табан, на камъка.

Преди това те се нареждат  в дълга редичка, вече оформени, на специални дървени плоскости, които поставени в пещта, бързо се обръщат от пекаря, за да "наредят" едновременно гевреците за изпичане. Когато те са готови, майсторите много ловко и бързо, със същите дървени плоскости подхващат отдолу хлебчета от една редичка и ги вадят навън.

Пещта е зидана с огнеупорна тухла. Вкусът и ароматът на геврека се получават от дима, който идва от горящите дърва в пещта, разпръснати встрани преди самото печене. По думите на Иван Георгиев, няма човек, който да мине през “Старият Добрич" и да не опита от топлите гевреци, а познавачите знаят защо. По Коледа и Нова година се приготвят и малки коледарски гевречета. Те са подходяща украса и за сурвакниците. И въпреки, че само за кратко цената на геврека скочи почти двойно, опашки има и той е може би най-търсеният сред другите закуски, затова и съвсем заслужено дюкянът се нарича геврекчийница.

Жулиета НИКОЛОВА