Сега станаха ясни и аргументите на Темида.
Според Апелативните съдии през последния период от по-малко от два месеца от последното обжалване на мярката не е настъпила промяна в обстоятелствата, която налага на младежа да бъде постановена по-лека мярка, а именно, че не са събрани нови доказателства, които да променят обоснованото предположение за авторството на деянието.
Съдът е споделил, че към момента не е отпаднала доказателствената основа на обвинението срещу Бургазлиев. Предвид фазата, в която се намира наказателното производство - пред първоинстанционния съд с внесен обвинителен акт и проведено разпоредително заседание, както и с продължаващо съдебно следствие, въззивният съд е преценил, че първата предпоставка за продължаване задържането на Бургазлиев е налице.
Настоящият състав е възприел направената и по-рано оценка и също като Окръжния съд счита, че към момента по отношение на подсъдимия не е налице реална опасност от извършване на престъпление, предвид чистото му съдебно минало и отсъствието на негови криминални прояви.
Въззивният състав обаче не е споделил преценката на Окръжния съд по отношение на опасността от укриване. Съдът е взел под внимание предстоящо приключване на съдебното следствие в първата инстанция, особеностите на конкретното деяние, механизма на извършеното ПТП и причините за него, настъпилите от деянието изключително тежки последици и неговия широк отрицателен обществен отзвук. Отчетено е и обстоятелството, че подсъдимият има близък роднина в чужбина, а преминаването на вътрешните граници на страните от Европейския съюз, сред които е и България, става при облекчен режим на проверка и прилаганият принцип "анализ на риска“ в много случаи не може да бъде достатъчно ефикасен.
Въззивната инстанция е направила категоричен и несъмнен извод, че целите за осуетяване укриването на подсъдимия и своевременното приключване на делото няма да бъдат постигнати с по-лека мярка, следователно задържането му към настоящия момент се явява напълно законно и обществено оправдано.
Съдът е посочил в определението си, че домашният арест като мярка за неотклонение представлява съществено ограничение на свободата, а електронното наблюдение осигурява допълнителен контрол върху спазването на тази забрана, но от друга страна тази мярка е способ за установяване и сигнализиране на нарушение на определения периметър на задържания, но не е средство, което може да препятства опасността от укриване.
Определението на Апелативен съд – Бургас е окончателно и не подлежи на обжалване.



16:55 / 11.11.2026
256





