Ето каква е връзката между Катедралата във Варна и БЧК

A A

Сподели

E-mail Принтирай Копирай този линк

Размер на шрифта

A A A

Варненски и Преславски митрополит Симеон - бележит българин, посветил живота си за родината и в частност Варна. Негов паметник всеки може да види на Алеята на възраждането в Морската градина. Днес обаче стана ясно връзката му с БЧК. Той е първия председател на варненската червенокръстка организация, която отбелязва 140 години.

До Слънчевия часовник в парка е подредена експозицията "140 години БЧК – Варна: с поглед към миналото, с грижа за бъдещето“. Изложбата представя важни моменти от развитието на Варненската червенокръстка организация и нейните дейности от годините на създаването й до днес. В периода 1-15 октомври изложбата ще бъде достъпна за всички жители и гости на града.

Митрополит Симеон е един от най-забележителните българи в новата история. Със златни букви е написано името му, тъй като е един от големите инициатори за съграждането на катедралния храм "Св. Успение Богодорично" в морския град.

Митрополит Симеон не само строи катедралата във Варна (1880 – 1919) и множество храмове в своята епархия, но е инициатор за издаването на "Църковен вестник“ (от 1900 г.) и за синодалния превод на Библията (1925 г.), стои и в основата на развитието на духовното образование в България. Допринася много за духовното развитие на народа и утвърждаването на православната вяра. Постоянен член на Светия синод (1874 – 1913) и негов председател (1888, 1902 – 1905). Участва в уреждане на църковната организация в Княжество България и реформирането на Екзархийския устав.

Подпредседател на Учредителното народно събрание през 1879 година, като е част от групата на 12 консерватори, които отказват да подпишат Търновската конституция. Народен представител е в няколко парламента. Превежда от гръцки език редица извори за българската история като посланията на св. Климент Римски, посланието на Цариградския патриарх св. Фотий до българския княз Борис I (1917), писмата на блаж. Теофилакт Охридски, архиепископ български (1938) и др. От 1881 г. e дописен член, от 1884 г. редовен член на Българското книжовно дружество, а от 1929 г. почетен член на Българската академия на науките. Умира на 23 октомври 1937 г. във Варна, където е и погребан.