Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Китайската Нова година или Пролетният фестивал (Чунцзе) е не само основният празник на страната, но и символично нулиране. В китайската култура самата смяна на годината не е толкова важна, колкото вътрешната нагласа, с която човек прекрачва прага на нов цикъл.

За европейците обаче Китайската нова година звучи мистично, а тъй като има и думата Нова, то трябва да се отбележи подобаващо.

Днес - 17 февруари, от 18:00 ч. Във Варна ще се проведе второто събитие от общия календар на НЧ "Васил Левски 1945“и Институт Конфуций – Велико Търново – празнуване на Китайската Нова година с автентична чаена церемония.

Специален гост ще бъде Рузие, която чрез кратък филм и вдъхновяваща презентация ще потопи гостите в духа и символиката на празника. Ще разкаже повече за традициите, философията и културните послания на Китайската Нова година, а след това всички присъстващи ще се включат в дегустация на чай и ще преживеят отблизо красотата на традиционната китайска чаена церемония.

Иначе в Поднебесната империя честванията на Китайската Нова година продължават две седмици. През 2026 г. тя ще бъде отбелязана до 3 март, преминавайки от семейни празненства към улични фестивали.

Датата на празника се променя всяка година и се изчислява според лунно-слънчевия календар. Новата година започва на второто новолуние след зимното слънцестоене – между 21 януари и 20 февруари. Този период традиционно символизира пробуждането на природата.

Пролетният фестивал има толкова дълга история, че учените не могат надеждно да определят обстоятелствата, при които е възникнал. Според една легенда, император Шун е дал началото на китайската Нова година.Преди повече от 4000 години. В деня на възкачването си на трона, той събрал своите министри и подчинени, за да отдадат тържествена почит на небето и земята. Този ритуал отбелязал първия ден от първия лунен месец.

Друга легенда е свързана с чудовището Ниан, което се появявало в началото на всяка нова година, за да поглъща хора, добитък и хранителни запаси. Местните жители намерили начин да умилостивят чудовището: те поставяли храна за него близо до входната врата. Вярвало се е, че ако Нян се насити с лакомства, няма да напада хора.

Според легендата, китайците открили, че звярът се страхува от червения цвят и силните звуци. Оттогава къщите в Китай са украсени с червени фенери и свитъци за Нова година, а улиците са изпълнени с шумни празненства с фойерверки и масивни шествия.

Китайският календар, в който всяка година съответства на един от 12 животински символа, се нарича шънсяо. Всяка година е отбелязана с едно животно и този цикъл се повтаря на всеки дванадесет години. За китайската култура шънсяо не е забавление или предсказание "просто за забавление“, а начин за описание на характера, енергията на времето и взаимодействието на човек със съдбата.

Според традицията, всеки знак символизира определени качества.

Плъх - интелигентност и гъвкавост,

Бикът е упорит труд и стабилност,

Тигър - сила и лидерство,

Заек - мекота и дипломация,

Дракон - сила и харизма,

Змия - интуиция и мъдрост,

Конят е свобода и движение,

Коза - чувствителност и креативност,

Маймуна - хитрост и изобретателност,

Петел - прямота и дисциплина,

Куче - лоялност и справедливост,

Прасе - щедрост и способност да се наслаждаваш на живота.