Елка Няголова: Поезията, въобще словото, са призвани за нещо много специално

©
Люцкан от Йовковия разказ "Последна радост" - скулптура в двора на Къща-музей "Йордан Йовков" в Добрич
Къща-музей "Йордан Йовков" днес приюти гостите участници във фестивала от Сърбия на една среща на открито в живописния двор с млади хора, които имаха възможност да послушат поезия на български и сръбски език.
"Това има смисъл и е важно, когато строим мостове. А ние поетите, блазним се да мислим, че наистина строим мостове, защото поезията, словото въобще, аз все си мисля, че те са призвани за нещо много специално, че това е една Божия роля, която е дадена свише. Дано Господ да подкрепя перата ни! Но какво всъщност се очаква, мисля си аз, от всички нас, пишещите?!
Очаква се да сложим балсам на отворените рани. Светът ни боледува от много време вече. Всички констатираме това и го преживяваме. От години рухнаха ценности, рухнаха духовни вектори, промени се нагласата на човека. Цивилизационният модел е друг и различен. Но отстъпва от онова, което Бог е дал да бъдем, т.е. да бъдем човеци.
Много лесно, някак формално, думата обич, човеколюбие, тези понятия бяха заменени от едни други. Нали се сещате - сътрудничество. Вижте колко студено звучи. А как звучи обич?! А как звучи прегръдка?! Аз ще се позова на корена на думата - притискам до гърдите си. Защо? За да се усети, за да се чуе сърцето как бие. За да се познаем по-добре. За да бъдем заедно по-истински, чувайки сърцата си", това каза пред обичната си родна публика бялата лястовица в българската литература - Елка Няголова.
Жулиета НИКОЛОВА