Представянето в Каменна зала на "Двореца“ в Балчик на интересни колекции от фондовете на Националния исторически музей (НИМ) се превърна в традиция през последните 5 години. Това заяви при откриването на изложбата "Предмети на разкоша“ доц. д-р Бони Петрунова, директор на НИМ, предаде кореспондентът на Радио "Фокус" – Варна. "Стремим се тези колекции да бъдат основно от Северна и Северозападна България и разбира се да бъдат неща, които не са често виждани от публиката“, подчерта специалистът. Доц. Петрунова припомни, че в Държавния културен институт-Културен център "Двореца“ вече са гостували "Второ никополско съкровище“, непоказвано досега никъде, копие на Панагюрското златно съкровище, предизвикало сред публиката голям интерес, откритото на нос Калиакра богато съкровище, представено с около 1000 предмета, което не беше показвано до тогава дори в Историческия музей на Каварна. Колекцията тази година е от по-късна епоха, оригинали. Това са материали и предмети от XV и XVI век, период известен у нас като българските земи под османска власт. "Традиционно се смята, че това е едно тъмно време, доста по-бедно, но сме подбрали и показали изключително интересни неща. Знакова за времето тогава е била Чипровската златарска школа. Още през XV век в Чипровци и съседните села се оформя златарско производство, което добива много широка популярност в империята. Правят се поръчки от различни краища на пределите й. Те произвеждат не само църковна утвар, защото това е много популярно тогава, но и предмети за гражданството, особено по поръчка на по-богатите, които могат да си го позволят“, каза доц. Бони Петрунова. Тя отбеляза, че отличителна черта на Чипровската златарска школа е, че съдържа всички добри практики на златарството от този период - филигран, гранулация, влагане на скъпоценни и полускъпоценни камъни, и е достигнато много високо художествено ниво. Работело се е много по поръчка - накити за сватби, съдове за ритуали, характерните чипровски чаши (купи, в дъното на които е вградено някакво изображение на сърничка например или на друго животно). "Всичко това, което се прави, носи много информация, много семантика, чиято "азбука“ през годините ние изгубваме и не можем да четем. Тя може да ни разкаже много повече дори от един надпис“, допълни специалистът. Във всяко изображение е вложена конкретна идея - за щастие, любов, попътен вятър и т.н. Именно това разкрива изложбата, като са подбрани най-красивите предмети. Доц. Петрунова припомни любопитен факт от историята, когато през XVI избухва Чипровското въстание и е жестоко потушено, а населението е жестоко изклано, бежанците от там оформят познатата днес група на така наречените банатски българи. Това не е единствената златарска школа от XV и XVI век. Много добри златарски ателиета е имало в почти всички подбалкански градчета - Котел, Панагюрище например, но историците предполагат, че там изиграва роля фактът, че те са били католици. Според доц. Петрунова причините за достойнствата на Чипровската златарска школа са чисто икономически - създадена е добра занаятчийска основа, има търговци, които печелят добре и създават среда за развитието на този занаят. "Това, което силно ме впечатлява в тези произведения на изкуството и в култовите предмети, е съчетанието на всички ювелирни техники за времето си, но се наблюдава и много интересна компилация на всички културни модели, т.е. взето е най-добро и от османската култура, и от християнската култура, ако щете дори и от юдейството и се е получила тази любопитна амалгама на различни традиции“, посочи доц. Петрунова.Изложбата в Каменна зала на Чипровската златарска школа съдържа над 80 артефакта. Неин куратор е Илия Стоименов от НИМ.



Жулиета НИКОЛОВА