Големият християнски празник Сирни Заговезни отбелязваме днес. Народните вярвания наричат днешния ден като време за християнска прошка, семейни трапези и огнено пречистване. Това обобщи за "Фокус“ д-р Миглена Петкова, етноград и зам.-директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Сирни Заговезни е празник, разпространен в цяла България, наричан с различни имена – Сирница, Сирни поклади, Запостване, Прошка, Неделя сиропустна и др. Празникът е подвижен и се отбелязва в неделя, седем седмици преди Великден. Седмицата между Местни и Сирни Заговезни се нарича Сирна седмица.

"Най-богатата обредност е концентрирана в самата Сирна неделя. В уречения ден, младоженците отиват на гости на кумовете и своите родители, братя и сестри. Те трябва да целунат ръка, да поискат прошка, защото вечерта, когато всички седнат около трапезата да заговеят, т.е. да хапнат последните ястия, в които има млечни продукти, преди Великия пост, следва да са се помирили и простили със всички свои роднини, близки и приятели. Изричат се думите "Прощавай!“ от страна на по-младите. Навеждат се и целуват ръка на възрастните, които съответно ги благославят със словата: "Господ да прощава! Простен да си!“. Вечерта всички се нареждат около трапези, на които се подреждат ястия от риба, баници със сирене и яйца, мляко и бяла халва“, обяснява д-р Петкова.

Един от най-традиционните и интересни обичай за празника е т. нар. "хамокане“. За него е характерно, че бабите връзват парче халва, яйце или сирене с дълъг червен конец на гредата на тавана, а другият край разклащат през седящите деца, които трябва да държат ръцете си зад гърба, стремейки се да захапят парчето с уста. След това запалват конеца и по начина, по който гори се гадае каква ще бъде годината. Ако изгори до горе, ще има плодородие и благоденствие. Ако не успее да изгори изцяло, очакват се болести и неуспех. Изгарянето на конеца е свързано и с пречистващата сила на огъня, като се наричало "Да изгорят злините като него!“. Пепелта от този вълнен конец задължително се пази като лек. В миналото сиренето или жълтъкът от яйцето се запазвали за цяр против урочасване или лоша магия и болести през годината.

"Вечерта на Сирна неделя извън селото се палели и прескачали големи огньове. Тази практика продължава на някой места и до днес. Хората вярвали, че докъдето се вижда огънят няма да вали през лятото градушка. Понякога запалените около селото огньове били толкова много, че цялото село било оградено от светъл огнен пръстен. Запаленият огън се прескачал от млади и стари, за да не бъдат хапани през лятото от бълхи и змии. Около него се играели хора и пеели песни. Младежите приготвяли и пръчки, разцепвали ги в единия край и привързвали към тях слама. Запалвали сламата и завъртали така получилия се оратник, като наричали и благославяли“, допълва етнографът.

Интересен огнен обичай се провеждал в родопския регион от Хасково до Разлог. Вечерта на Сирни Заговезни се хвърляли огнени стрели. Още от лятото на предходната година момците си приготвяли стрели от черен клен. Приготвяли се още една гъвкава тояга от дрян и едно по-дебело дърво. Вечерта на Сирница момците отивали извън село, на някой хълм и палели огън. Всеки от тях набождал стрелата на дряновата тояга, топвал другия й край в катран, запалвал го, замятал тоягата и я удрял в дебелото дърво така, че да изхвърчи стрелата на далеч. Всеки момък насочвал стрелата си към къщата на своето либе. Стрелите хвърчали високо във въздуха като огнени змейове, а момите и роднините ги чакали с котли с вода, за да не стане някой пожар. На сутринта момите се хвалели коя колко стрели е успяла да събере и това било гордост за нея и родителите й. Разбира се този обичай не бил никак безопасен, тъй като се случвало някоя стрела да подпали сламен покрив на къща. Поради тази опасност някъде хвърляли мокри черги върху покривите.